Птича песен

Зад него Уиър правеше каквото може, за да не изостава. Помоли Стивън да спрат, за да пъхне ръката си в разкопчаната си риза. Извика от болка, когато двете части на счупената кост се притиснаха една в друга.

Стигнаха до стълбата и успяха да се изправят. Стивън взе кърпата от устата си и я подаде на Уиър.

— Ще се кача и ще пратя двама мъже долу да ти помогнат. Ти дръж това.

Уиър кимна. Стивън забеляза, че е много блед, но му хвърли онази широка усмивка с празен поглед, която най-много плашеше Елис.

— Ти си храбрец, Рейсфорд — каза.

Стивън вдигна вежди.

— Чакай тук.

Изкачи се по стъпалата с нарастващо удоволствие. Когато излезе в калта, под жълтата светлина и дъжда, разпери ръце и вдиша дълбоко хлорните изпарения, сякаш поемаше изисканите аромати на Рю де Риволи.

Елис го чакаше изнервен край входа на тунела.

— А, Елис, намери двама каналджии и ги прати долу. Майор Уиър си счупи ръката.

— Къде бяхте, сър?

— Помагах на сапьорите, нали разбираш. Трябва да показваме отношение. Ако ги помолиш любезно, дори могат да ти изкопаят землянка.

— Тревожех се, сър. Не можахте ли да пратите някой друг?

— Млъквай, Елис. Просто нека двама мъже слязат долу. Отивам да се поразходя. Приятен ден, нали?

Чу как някъде напред сержант Прайс издаде заповед на дежурната група да започне укрепване на окопа. Стивън се усмихна. Когато полята на Европа повече нямаше да са необходими на хората и огньовете на сътворението отново щяха да ги погълнат, Прайс щеше да продължи да прави списъци.

— Разбира се, че можеш да отидеш — каза полковник Грей. — Предполага се, че войната вече е по-цивилизована. И ще знаем къде да те намерим. Просто не оставяй младият Елис да те води по лоши пътища, това е всичко.

Стивън кимна.

— Благодаря ви, сър.

Грей извади книгата си и вдигна крака на бюрото. Докато Стивън и Елис излязат от къщата, която в момента служеше за щаб на батальона, той вече беше прочел още една страница от Тукидид.

На следващия ден влакът ги понесе през пейзаж, почти погребан под руините на войната. В началото на Стивън му се струваше странно как ще излезе от обстрелвания окоп и ще бъде в състояние да възприеме нормалния живот само на няколко километра зад фронтовата линия, но пък след почти три години бойни действия земята беше покрита с индустриалните отпадъци на войната. Бензинови туби, шрапнели, сандъци, празни консерви и всякакви видове опаковки от провизии и муниции покриваха полята от двете страни на релсите.

След десет минути видяха първото зелено дърво, чийто ствол не беше изтърбушен и обгорен от взривовете, а все още бе покрит с кафява кора и пазеше всичките си клони, в които се тълпяха гълъби и дроздове.

Елис му предложи цигара. Стивън взе пакета и го разгледа.

— „Флаг“. Откъде ги намираш тези неща, Елис?