Птича песен
- Автор: Фолкс Себастиан
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент прес
- ISBN: 978-954-641-026-9
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Любовь и отношения
Электронная книга - «Птича песен». Краткое содержание книги:
„Хипнотична история за любовта и войната.“ — „Сънди Експрес“
„Амбициозна, необикновена, затрогваща, отнемаща съня книга. «Птича песен» не е съвършен роман, а просто велик роман.“ „Нюйоркър“
Жените от Амиен, които не бяха в траур за мъртвите си съпрузи, изглеждаха благоразположени към чуждите войници. Приемаха почерпки и сядаха на масите им, опитваха да разберат какво им казват на развален френски английските офицери.
Преди да допие втората си чаша, Стивън разбра, че Елис е успял да предложи услугите му на преводач. Един стеснителен майор на около трийсет години бълваше тонове дим от лулата си, стараейки се да скрие смущението си, докато друг офицер от някакъв шотландски полк се опитваше да му сводничи с една шумна французойка, която пиеше червено вино.
— Кажи й, че той много иска да й покаже землянката си — каза шотландецът.
Стивън преведе, после отвърна:
— Тя казва, че според нея той е много хубав и се чуди дали не иска да я покани някой път на вечеря. — Преводът му беше доста по-прям от това, което жената в действителност беше казала.
Майорът се опита да отговори, заеквайки, но френският му стигна само до „Est-ce que possible pour…“10, след което се върна към лулата си, жестикулирайки кавалерски към жената.
— Според мен тя иска питие — каза Стивън.
— Разбирам. Ужасно съжалявам, аз…
— Не се тревожи, аз ще я почерпя едно. Ти поддържай разговора.
Шотландецът се опита да обясни на жената защо казаното от Стивън е толкова смешно. На военен жаргон „поддържай разговора“ означавало да избиеш въшките; но не знаеше думата нито за въшки, нито за „убивам“, затова започна да имитира насекоми с пръстите си и да удря с юмрук по масата. Жената поклати недоумяващо глава, затова той взе запалката си, поднесе я към ризата си, след това легна по гръб на пода и зарита във въздуха.
Когато Стивън се върна, завари жената да се смее гръмогласно. Елис погледна Стивън малко несигурно, но като го видя да се усмихва, също се засмя и заудря по масата. Останалите в бара гледаха търпеливо към тях. Стивън затвори очи и отпи бързо. Беше купил бутилка уиски и сега го смесваше с шампанското, което бе пил преди това. Когато отвори отново очи, почувства разтапяща топлота към останалите мъже. Отпусна се.
— Кажи й, че той иска по време на следващата си отпуска да я заведе в Париж — каза шотландецът. — Ходи му се в „Мулен Руж“.
— „Мулен Руж“ — повтори жената през смях. — Много хубаво.
Похвалиха я за английския й. Тя се обърна към Стивън:
— Кажи им, че научих английски от един генерал, който беше отседнал в града.
— Казва, че според нея скоро ще те произведат в генерал.
Майорът поклати стеснително глава. Нещо в неговата скованост напомни на Стивън за Уиър и му домъчня за приятеля му. Щеше му се и той да е тук, бедният странен Уиър, който беше толкова непохватен в светските дела, а в същото време изумително опитен в онова, в което най-малко искаше.
Беше ясно, че шотландецът се надява да впечатли жената, като се преструва, че иска да помогне на английския си приятел.
— Питай дамата дали живее в Амиен. Питай я дали има свободна стая за двама благовъзпитани офицери от един от най-добрите шотландски полкове.
Жената погледна въпросително към Стивън. Имаше закачливи кафяви очи и розови страни.
— Ами — започна тя, — той май иска да спи с мен?
Стивън се усмихна.
— И аз така мисля.
Жената се засмя.
— Кажи му да си намери къща със синя лампа. Или червена, ако иска нещо по-евтино. Аз предлагам на трима мъже първокласна вечеря, стая с чисти чаршафи и пресни яйца и кафе на сутринта на разумна цена. Но нищо повече. Можете да дойдете, ако искате.
— Благодаря. В кои барове ходят да пият местните — не войниците, а хората, които винаги са живели тук?
— Има два-три бара в тази посока, към бул. „Бове“ или каквото е останало от него.
— Хайде, приятел — каза шотландецът. — Какво каза тя?
— Каза, че си има места за това, което искате.
— Мили боже — възкликна майорът и издиша силно. — Звучи като Делфийския оракул.
Шотландецът изведнъж стана несигурен, а Стивън се притесни, че му е развалил удоволствието.
10
Дали е възможно… (фр.) — Б.пр.