Меч в бурята [bg]

Двубоят се проточваше. Срещу всяко попадение в главата и тялото на противника Фялок понасяше две. Но долавяше как силата на Конавар се изцежда почти незабележимо. Знаеше, че неговите страховити удари я смачкват. По бузата на младежа пълзеше струйка кръв, едното му подуто око почти се затвори. Фялок вече дебнеше за довършващия удар, но прибърза, не се предпази и десният юмрук на Конавар му счупи носа. Кръв опръска мустаците на великана и той също започна да се поддава полека на болката.

Сега и двамата се движеха по-бавно, търсеха пролуки в защитата на противника. Кон улучи още два пъти строшения нос на Фялок, който пък упорстваше с ударите по насиненото му око. Великанът не се съмняваше как ще завърши двубоят. Умел огромен боец винаги успява да се справи с умел по-дребен боец. Никога не бе виждал да се случва обратното. Още имаше предостатъчно сила в грамадните си мускули и вече усещаше ударите на младока, сякаш го жилеха пчели, нищо повече. Фялок имаше нужда само от един по-мощен удар с дясната ръка. Конавар пак се нахвърли с мълниеносна поредица от прави удари с лявата ръка в тялото и тежък замах отстрани с дясната към главата на Фялок. Така Фялок получи шанса, който търсеше. Десният му юмрук запрати Конавар назад. Конавар се просна по гръб, скочи, олюля се и нападна отново. Фялок го пресрещна повторно с юмрук в главата. Очакваше всичко да приключи, но Конавар се насили да стане и тръгна към него, макар че се задържаше с мъка на крака.

Фялок го остави да доближи, цапардоса го с ляво кроше, с дясната ръка улучи брадичката му отдолу нагоре. Конавар пак се стовари на гръб, изсумтя, обърна се по корем, подпря се на колене, изправи се, стисна юмруци и затътри крака към Фялок.

Колкото и враждебно да беше настроен към него, великанът уважаваше смелостта. Може би в друг ден щеше да пребие наглеца, но вече бе излял яростта си в мъченията, на които бе подложил предателя Фейтън, преди да му отнеме живота. Не успяваше да събере достатъчно гняв и с изненада откри, че двубоят му омръзва. Протегна ръце, за да задържи младежа на разстояние от себе си.

— Стига ти толкова, дребосък. Край.

— Удряш силничко — изфъфли Конавар през подутите си устни. — По някое време се заблудих, че може и да победиш — добави ухилен.

Фялок се подсмихна.

— Признавам, че ти си най-добрият за нея. — Усмивката му изчезна. — Грижи се за Тей. Отнасяй се почтено с нея. Ще те държа под око. Ако ѝ измениш някога, ще те намеря където ще да си и ще те гледам как умираш бавно в страшни мъки.

— Много приятно е след бъхтенето с юмруци да чуеш такива мили думи — каза Конавар.

Отидоха при общия кладенец на Седемте върби. Фялок извади кофа студена вода и изми кръвта от носа си, а Конавар се плискаше упорито, за да охлади поне малко отоците.