Меч в бурята [bg]

— Да, господарке.

Тя погледна друг.

— Гарон, от тебе искам да се погрижиш всички останали без дом да бъдат подслонени някъде тази вечер.

— Както заповядате, господарке.

— Как да помогна? — попита Кон.

— Сред хълмовете на север живее един друид. В пещера близо до дъбова горичка. Доведи го, за да благослови душите на покойниците.

Кон се поклони и тръгна към портата, през която тъкмо влизаха Паракс и неколцина от хората на Фялок. Конавар попита един от тях може ли да вземе коня му. Мъжът кимна разсеяно, слезе и тръгна унило към една от изгорените къщи. Но преди да стигне до овъглените останки, спря при труповете. Извика пронизително, падна на колене до тялото на млада жена, дръпна наметалото от лицето ѝ и зарови глава в рамото ѝ.

Кон яхна коня и даде знак на Паракс да тръгне с него. Обясни му къде отиват.

— Лесно ще го намерим — каза следотърсачът и въздъхна. — Конавар, черен ден е този.

— Прав си. Но можеше да е и много по-зле.

— Какво стана в гората?

— Намерих я и я изведох оттам — пестеливо отговори Конавар.

— Едва ли е било толкова просто.

— Другото е кръв, Паракс. И смърт. Как е възможно човек като Фейтън да обрече с такова равнодушие на смърт и разруха хората, сред които е живял толкова години? Ти прозря ли злото в него?

— Не. Кой би могъл? Държа се с нас приветливо и гостоприемно. Веднъж видях златна чаша, купена от стария крал на пердиите. Така се случи, че той изтърва чашата и тя се удари в ръба на масата. Под одрания тънък слой злато имаше олово. Всъщност чашата не струваше почти нищо. Май Фейтън е като онази чаша. Жалко. Харесах го.

— И аз.

След малко видяха друида, който слизаше по склона към тях, бялата му роба сияеше на слънцето. Оказа се старец с дълга побеляла коса и увиснали мустаци.

— Видях пожарите — каза друидът. — Мнозина ли умряха?

— Трийсет — отвърна Кон. — Разбойниците убиха господарката Лизона.

Старецът кимна.

— Несговорчива жена беше. Не се погаждахме. Дъщеря ѝ жива и здрава ли е?

— Да, зае се с възстановяването на селището.

— Върнете се и предайте на Тей, че идвам.

— Защо да не яздиш зад мен? — предложи Кон.

— Ще вървя. Така ще имам повече време да се моля за мъртвите.