Меч в бурята [bg]

— Зад тебе! — извика Конавар.

Тя се извъртя и наръга мъжа, който посягаше към гърлото ѝ. Острието разсече ризницата, сякаш беше изплетена от вълна, и потъна в плътта до дръжката. Разбойникът умря още преди тялото му да се свлече.

Тей изтръгна ножа и побягна към Конавар. Навсякъде около тях се чуваше тропот и пращене на съчки.

Облаците обаче се събраха и закриха луната. Конавар я хвана за ръка и най-сетне стигнаха до гъсти трънливи храсти. Легнаха по корем и се скриха в шубраците. Сърцето на Тей биеше толкова силно, че тя се страхуваше да не чуят враговете. От небето се посипаха капки, на юг блесна мълния. След два-три мига тежка гръмотевица разтърси гората и дъждът се превърна в порой.

Стараеха се да не мърдат. Тей задряма и когато се събуди, Конавар също бе заспал до нея. Той отвори очи и се усмихна.

— Дали са се махнали? — попита тя едва чуто.

— Не ми се вярва. Но трябва вече да са премръзнали и подгизнали, а и доста разтревожени. Не говори.

След малко бурята се укроти и чуха шума на отряда, тръгнал към кораба. Някой се провикна:

— Ще науча кой си, риганте! И тогава ще дойда да си разчистя сметките с тебе. Кълна се в кръвта на Вотан, че няма да намеря покой, докато не забуча главата ти на копие пред дома на моя брат!

Конавар се ухили и Тей го попита:

— Какво смешно има?

— Мъжът трябва да се радва на свирепите врагове. Те го карат да поддържа силата си.

Останаха в храстите още час. Измъкнаха се, когато небето на изток порозовя. В гората беше тихо.

На склона ги пресрещна Фялок с петдесетина конници. И Паракс беше с тях. Фялок скочи от седлото и дотича при Тей.

— Невредима си!

— Нямаха време да ми сторят зло. Конавар дойде и уби онези, които ме бяха пленили.

— Конавар — каза великанът, — признателен съм ти, че си спасил моята бъдеща съпруга.

— Няма да бъда твоя съпруга, Фялок — меко, но непреклонно каза Тей. — Уважавам те като свой приятел и наставник. Но няма да обиколя дървото с тебе.

Фялок си облиза устните, в първия миг не намираше думи.

— Но аз те обичам… — промълви накрая.

В гласа на Тей сякаш не остана нищо от момичето, което беше до вчера. Говореше властно, но и състрадателно.

— И аз те обичам, приятелю. Ако можех да се заставя да те обикна както ти желаеш, щях да го направя. Но това е невъзможно. Сега трябва да се върнем в Седемте върби. Предстои ни тежък труд.

Един от ездачите ѝ предложи своя кон, тя се качи на седлото и пое надолу по склона.

Фялок се обърна към Конавар и въздъхна.

— Да те бяхме послушали…

— Нищо не можеше да се промени — отвърна Кон. — Кули на укрепление не се строят за един ден. Всичко това се случи заради Фейтън.

Разказа как Паракс бе открил следите от кораба и от коня с нащърбената подкова. Лицето на великана пребледня от ярост.

— Той ни излъга за лъва, за да изведа хората си далеч от Седемте върби.

— Ако имате отпочинали коне, ще го догоните — подсказа Конавар.

— Ще го спипам! — зарече се Фялок, но не тръгна веднага, а се вторачи в него. — Кажи ми, че няма нищо между тебе и Тей, и ще ти подам ръка като на приятел.