Бунтът на кралицата [bg]

Буреносните облаци започнаха да се разпръсват, разкриваха сини ивици и вятърът отслабна, но труповете оставаха. Унищожението, смъртта и последиците бяха необратими.

Внимателно той се изтърколи от нея и я издърпа на крака. Късата сабя в ръката му беше хлъзгава от пот и кръв.

Убий я, прошепна един глас. Тя ще те предаде. Същата е като майка си…

— Искаш да ме убиеш — прошепна тя, прочела мислите му.

Той я задържа за китката, а очите й бяха безстрашни, когато го погледна. Почувства как магията й се плъзгаше костите му… като първия мраз на есента, като всепоглъщащ огън, като съблазнителния допир на коприна…

Затегна хватката си и сведе лице към нейното, докато диханията им се смесиха.

— Искам да изчезнеш, да се изпариш, да се отречеш от правото си над трона. Ако се върнеш, ще те убия.

Изблъска я, макар че движението разкъса и малкото, което беше останало от сърцето му. Беше започнал да й се възхищава, да я уважава, да я обича.

От нея щеше да стане прекрасна кралица.

Очакваше тя да се бори, да призове магията, да го сравни със земята.

Но Нора Кована не направи никое от тези неща.

Тя се обърна и си тръгна. Измина пет стъпки, обърна се да го погледне за последен път; тъмната й, сплъстена от кръв коса бе най-прекрасната корона, която бе носила.

— Запомни това, Тристан Аленах, повелителю на лукавите; ти срина моя Дом и го изпепели. Отне живота на кралицата и Камъка на здрача. Но един ден от твоя род ще произлезе дъщеря, която ще бъде две в едно, пламенно влечение и камък. Тя ще срине твоя Дом отвътре и ще поправи всичките ти престъпления. И най-чудното от всичко е, че ще открадне спомените ти, за да го стори.

Обърна му гръб и тръгна, докато мъглата не я обгърна.

Искаше му се да пренебрегне думите й. Тя се опитваше да го смути, да го накара да се съмнява в себе си…