Бунтът на кралицата [bg]

Хората на Изолт вързаха китките на Ланън зад гърба му. Извлякоха го и в залата отекна ликуващ гръм, тътнещ дълбоко в гърдите ми, където сърцето ми препускаше бясно, изпълнено с благоговение.

Тогава Изолт ме потърси в тълпата, притисната между баща ми и брат ми. Около очите й блестяха сълзи, косата й приличаше на буен огън, когато пристъпих напред.

Залата притихна като падането на първите снежинки, когато измъкнах дървения медальон изпод бронята си. Почтително разкопчах медальона и пуснах дървото да падне между краката ни.

Камъкът на здрача се залюля грациозно от верижката си, докато висеше от пръстите ми. Затрептя в цветове; кървавочервено, синьо, бледолилаво, както хвърлено камъче разплиска повърхността на спокойно езеро. Усмихнах й се — моята приятелка и моята кралица — и внимателно вдигнах камъка по-високо.

— Милейди — изрекох. — Позволете ми да ви поднеса Камъка на здрача.

Тя коленичи пред мен и затвори очи, докато поставях камъка на врата й той се отпускаше над сърцето й.

Дълго си бях представяла как магията щеше да се пробуди. Дали щеше да се завърне кротко, тихо като зима, постепенно стапяща се в пролет? Или щеше да връхлети свирепо като буря или потоп?

Камъкът проблесна, придобивайки цвета на течно злато, докато лягаше на гърдите й и се наслаждаваше на славата, която тя му даряваше. Чаках, почти без да дишам, докато Изолда Кавана се изправи и отвори очи. Погледите ни се сключиха; тя ми се усмихна и тогава в залата повя вятър, носейки мириса на гори и тучни ливади, на възвишения, долини и реки, които течаха между сенки и светлина.

Почувствах, че ръката ми излъчваше светлина, като че ли по кожата ми се стичаше пчелен мед, сякаш слънчева светлина бе целунала раната ми. Почувствах как тя ме изцеляваше, съединяваше отново разкъсаните ми вени, запечатваше пробождането от стрелата с вълшебни нишки.

Дори не осъзнаваше действията си, аз бях първата, почувствала магията й.

По всичко изглеждаше, че тя щеше да се завърне леко и естествено като слънце и блажена топлина, като изцеляване и възстановяване.

Тръгна сред хората си като задържаше ръцете им, за да научи имената им. Изолда Кавана бе обкръжена, мъже и жени се събраха около нея, сякаш беше чаша с жива вода, която да утоли жаждата им; те се смееха и плачеха, докато тя ги благославяше, сплотяваше всички ни в едно цяло.

В нея бяха приковани всички погледи, освен един.

Почувствах притеглянето му, оставих очите си да го потърсят при лорда на дома Морган, наполовина в сенките, наполовина в светлината.

Светът между мен и Картие притихна, докато се гледахме.

Едва когато се усмихна, осъзнах, че по лицето му се стичаха сълзи.