Сълзата на дявола [bg]

— Къде го намери?

— В един бар в Балтимор.

— Какъв беше този Хавъл?

— Някакъв неудачник. Скитник. Обещах му сто хиляди долара, ако остави бележката пред кметството и ако ми помогне да прибера парите с хеликоптера и да наема тайната квартира. Накарах го да мисли, че го смятам за партньор.

— И си го накарал да се прибере от кметството по определен маршрут, където си го чакал с камиона — досети се Паркър.

— Трябваше да помислите, че организаторът на престъплението е мъртъв. За да приберете парите в хранилището.

— Ами Кенеди? Защо го изпрати в „Риц“?

— Кмета ли? Той ме изненада. Реших да рискувам. Трябваше да насоча вниманието ви към „Риц-Карлтън“, за да не се сетите за „Рици лейди“. Освен това така ви подхвърлих уловката за името на Гробокопача, като един вид изкупление… Знаеш ли, Кинкейд, голяма работа си. Как разбра?

— Как разбрах, че си престъпникът ли? По почерка ти. Имах еталон за сравнение: когато ти диктувах записаното в бележника.

— Да, това ме притесняваше. Само че нямаше как да се измъкна, когато ме накара да водя записките, не смяташ ли? Постарах се обаче да импровизирам, опитах да преправя почерка си.

— Точката те издаде.

Филдинг кимна:

— А, да. Сълзата на дявола. Не се бях замислил… Как го каза? Че малките неща са най-важни.

— Не винаги, но в повечето случаи.

— Информацията за Гробокопача през цялото време е била с теб, нали? — попита Лукас. — Изобщо не си ходил в библиотеката.

— Не. По дяволите, нали точно затова нарекох Хюс „Гробокопача“. За да помислите, че става дума за някакво смешно отмъщение срещу правителството. Само че… — Той се огледа. — Как ме открихте тук?

— В тази къща ли? — Паркър не издържа на изкушението да се похвали: — Съвършенство. — Презрителната усмивка на убиеца се стопи. — За да се измъкнеш след съвършеното престъпление, е трябвало да имаш съвършени паспорти. Наложило се е да откриеш най-добрия фалшификатор. По стечение на обстоятелствата той ми е приятел. Е, да кажем, че сме близки познати — вкарвал съм го веднъж в затвора.

По лицето на Филдинг се изписа удивление:

— Да, ама той не знаеше нито истинското ми име, нито адреса ми.

— Не, но си му се обаждал по телефона.

— Не оттук — почти проплака Филдинг.

Лукас също пожела да участва в разбиването на самочувствието му. Кимна към вратата:

— От телефонния автомат на улицата. Открихме номера в архива на телефонната компания. — След това му показа една разпечатана на компютър снимка: — Свалихме я от записите на системата за сигурност в главната щабквартира. Достатъчно бе да я покажем на няколко души в квартала, за да разберем къде се криеш.

— По дяволите.

Филдинг затвори очи.

„Малките неща…“

— Фалшификаторите казват, че човек не може да мисли за всичко — заговори Паркър. — Само че това не е вярно. Човек трябва да помисли за всичко.

— Знаех, че си най-силното звено във веригата, Паркър — каза престъпникът. — Най-опасният противник. Трябваше да накарам Гробокопача да те убие още в началото.