Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

— Хюс е Гробокопача — обяви тихо Паркър.

— Така ли мислиш?

— Сигурен съм. Убийствата в редакцията на хартфордския вестник — случаят, с който Чизман е започнал записките си за Филдинг — са станали през ноември. Това е първото им съвместно престъпление.

Паркър си спомни изрезките в бележника на журналиста.

„Хроника на скръбта…“

— Ама защо толкова много убийства? — не можеше да си обясни заместник-директорът. — Не може да е само за пари. Трябва да има връзка с някаква терористична група.

— Не — отсече Паркър. — Никакви терористични групи няма. Тук обаче сте прав. Не е вършил тези неща за пари. О, познат ми е.

— Познавате Филдинг?

— Не, познавам този тип хора. Той е като фалшификаторите на документи.

— Като фалшификаторите ли? — изненада се Лукас.

— Големите фалшификатори се изживяват като хора на изкуството, не като крадци. Парите не ги интересуват. Стремят се да създадат такъв фалшификат, с който да заблудят всекиго. Това е единствената им цел: съвършеният фалшификат.

Лукас кимна:

— Значи другите престъпления, в Хартфорд, в Бостън и във Филаделфия, са били само за упражнение. Откраднали са часовник, няколко хиляди долара. Било е само за да усъвършенства методите си.

— Точно така. А това тук е кулминацията. Този път гушна големите пари и сигурно ще се оттегли.

— Защо мислиш така? — попита Кейдж.

Лукас също знаеше отговора. Заговори преди Паркър:

— Защото жертва слугата си, за да избяга. Нали той ни насочи към Гробокопача.

Паркър си спомни как Харди бе стрелял по автобуса и добави:

— Всъщност може точно той да е застрелял Гробокопача в Мол. Ако го бяхме заловили, можеше да проговори.

Кейдж стовари ръка по масата:

— Харди ни се е присмивал. През цялото време ни се е присмивал зад гърба.

— Къде е сега? — попита заместник-началникът.

— О, сигурно е обмислил много добре бягството си — отговори Паркър. — Досега предвиждаше всяка наша следваща стъпка.

— Можем да вземем записа от видеокамерите във фоайето — предложи Кейдж. — Да го пуснем по всички телевизионни канали.

— В два през нощта? — усмихна се Паркър. — Кой ще го види? Пък и вече пропуснахме сутрешното издание на вестниците. Той така или иначе до изгрев-слънце ще е вън от страната, а до два дни сигурно ще легне на масата на някой пластичен хирург.

— Летищата са затворени — изтъкна заместник-началникът. — Не може да излети до сутринта.

— Ще отиде с кола до Луисвил, до Атланта или до Ню Йорк — намеси се Лукас. — Ще го включим все пак в бюлетина до всички регионални управления. Ще изпратим агенти по летищата, на гара „Амтрак“, на автогарите. Също във фирмите за коли под наем. Ще се свържем с Управлението за регистрация на превозни средства. Ще се обадим в полицията в Кънектикът.

Тя замълча и погледна Паркър. По погледа му разбра, че той си мисли същото като нея.

— Със сигурност го има предвид — рече той. — Не казвам да не го правим. Просто е очаквал да действаме точно така.

— Знам.

Чувството за безсилие все повече я разгневяваше.

— Ще го включим в списъка на десетимата най-опасни престъпници — заяви заместник-началникът.

Паркър обаче вече не слушаше. Гледаше бележката с искането за откуп.

— Съвършеният фалшификат — прошепна на себе си.

— Какво? — сепна се Лукас.

Той погледна часовника си:

— Ще отида да видя един стар познат.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?