Сълзата на дявола [bg]

Кенеди поклати глава:

— Разбрах, че сте заловили главния виновник.

— Заловихме го.

Кенеди се обърна към Паркър:

— А вие сте агент…

— Джеферсън, господин кмете. Том.

— О, вие ли сте онзи, за когото слушах толкова? Специалистът по документите?

— Да. Забелязах, че сте доста точен стрелец.

— Не чак толкова точен. — Кметът кимна унило към автобуса. — Кажете, да не сте роднина на Томас Джеферсън?

— Аз ли? — засмя се Паркър. — Не, не. Нямам нищо общо.

— Помощникът ми се казва Джефрис — отбеляза кметът, сякаш разговаряше с гостите на някой официален прием.

Лукас се появи. Кимна на кмета и Паркър забеляза напрежение в очите ѝ, сякаш очакваше да ѝ се карат.

— Съжалявам за приятеля ви, агент Ардъл — каза кметът.

Лукас не отговори. Погледна обгорения автобус.

— Господин кмете — провикна се един репортер, — носи се слух, че не сте повикали Националната гвардия, за да не пречи на потока туристи. Бихте ли коментирали?

— Не!

— Тази нощ не мина много добре за никого, не смятате ли? — отбеляза Лукас.

— Така е, агент Лукас. Предполагам, че нещо, като тръгне зле, продължава така докрай.

Той хвана жена си под ръка и тръгнаха към лимузината.

Маргарет Лукас подаде на Кейдж някакви документи. След това, без да сваля очи от автобуса, се отправи към колата си. Паркър се зачуди дали е решила да си тръгне, без да си вземе довиждане с него.

Тя се качи, включи двигателя и пусна парното — температурите бяха паднали и от гъстите облаци, които покриваха небето, още се сипеха снежинки. Тя остави вратата на джипа отворена и се облегна назад.

Кейдж стисна ръката на Паркър:

— Какво мога да кажа?

И за негова изненада разпери ръце и го прегърна, присвивайки очи от болка, после бързо си тръгна.

— Лека нощ, Лукас — провикна се агентът. — Лека нощ, Паркър. Боже, как боли. Честита Нова година на всички. Честита Нова година, дявол да я вземе!

Паркър закопча якето си и тръгна към джипа на Лукас. Тя разглеждаше нещо. Паркър не видя добре какво е точно.

Приличаше на сгъната надве пощенска картичка. Лукас я гледаше втренчено. Обърна се към Паркър и като че се подвоуми. Точно преди той да приближи колата, прибра картичката в чантата си.

Извади бутилка бира от джоба си, отвори я с един ключ и я остави на предното табло.

— Това ли продават вече автоматите за напитки в главната щабквартира?

— Подарък е от свидетеля ми, Гари Мос.

Тя му предложи. Паркър взе бутилката, отпи голяма глътка. Лукас обърна лице към него:

— Лека нощ…

— Лека нощ — повтори той и ѝ подаде ръка.

Тя я стисна здраво. Ръцете им бяха измръзнали, но Паркър не усети нито студ, нито топлина при допира.

Никой не направи опит да пусне ръката на другия. Паркър сложи лявата си върху нейната.

— Как са децата? — попита Лукас. — Как им викаше?

— Хухалите.

— Хухалите. Да. Говори ли с тях?

— Много са добре — отвърна Паркър.