Войните ги започват неудачниците [bg]

— Сигурен ли си, че нищо не бъркаме? — шепнешком се осведоми Шустов. — Всичко това изглежда странно.

Джипът, с който откараха Юшлаков, известно време се движи из града, докато не стигна до малка незабележима уличка, над която надвисваше грапавата фасада на огромна офиссграда. В сянката на това бетонно чудовище около няколко скъпи чуждестранни коли се бяха скупчили петнайсетина възрастни лелки с кърпи на цветя и басмени рокли. Те оживено обсъждаха нещо и приличаха на обикновени търговки, приключили работния ден на близкия пазар. Към тях се присъедини излезлият от джипа широкоплещест здравеняк, който кой знае защо носеше тъмен монокъл на едното си око. Юшлаков остана в колата и не даваше признаци на живот. Полицаите следяха събитията от служебната волга, паркирана на около сто метра от джипа.

— Може да са убили фотографа. — предположи Васкин.

— Той едва ли щеше да обикаля из града с труп на задната седалка, — кисело отговори Корнилов. — Изглежда як, а не тъп.

Следващите събития потвърдиха думите на майора. Лелките стигнаха до някакво решение и се разпръснаха. Якият измъкна фотографа от джипа, свести го с помощта на няколко плесници и го помъкна в сградата след болшинството лелки. Други две останаха на уличката.

— Владик, викай спецназ, — заповяда майорът, — сами няма да се справим.

— Ти шегуваш ли се? — учуди се Шустов, но като усети свирепия поглед на майора, веднага млъкна.

— Щом дойде спецназ, щурмуваме.