![Краля демон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/8/kralya-demon-bg-download.jpg)
Краля демон [bg]
- Автор: Чайма Синда Уильямс
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543573424
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Краля демон [bg]». Краткое содержание книги:
„С пълнокръвни, отлично развити герои и богат на детайли свят Чайма разказва за живота на двама души — Раиса на върха на света, а Хан на дъното — борещи се да намерят своето място и да защитят хората, които обичат. Многообещаващо начало на поредицата за Седемте кралства“. „Пъблишърс уикли“
Ефектът, незабавен и драматичен, наподобяваше удар с плоската страна на меч. Амон падна на колене, за да не се строполи на пода. Заля го бурна вълна от усещания: прииждаха от всички страни на кралството, отвсякъде, откъдето някой мислеше за принцесата-наследница или където се случваше нещо, което някой ден би повлияло на бъдещето ѝ.
Беше четири часът сутринта, ала Мика Баяр будуваше, зареял поглед през прозореца си в замъка на Сивата дама. В съзнанието му гореше образът на Раиса. Пекарите в кралските кухни слагаха питки и сладкиши в пещите; подготвяха дебютантския бал на принцесата-наследница, и се чудеха дали Нейно Височество ще оцени усилията им. Авърил Демонаи се канеше да напусне града, обзет от тревога по дъщеря си. Съзнанието на кралица Мариана беше замъглено, забулено от лечебен еликсир, но въпреки това сънят ѝ беше неспокоен, обзет от мисли за предстоящото съзряване на дъщеря ѝ.
— Отблъсни ги — посъветва го баща му. — Само така ще се справиш в началото. С времето ще свикнеш.
Амон притисна длани към главата си, за да отклони поне част от потока. Бе съсредоточил поглед в далечното прозорче на високата кула, където Раиса сънуваше в леглото си под звездите. Тя също спеше неспокойно и Амон се изненада да усети, че присъства в съня ѝ, че устните ѝ шепнат името му.
— Ела — заповяда проповедникът и бащата на Амон му помогна да стане, придържайки го здраво за ръката.
Джемсън тръгна пред тях с каменния съд в ръце, а Амон и Едън Бърн го последваха. Излязоха в градината между аркадите на храма, където белотата на нощните цветя привлече погледа на Амон, а опияняващото им благоухание омая сетивата му.
— Амон Бърн, обвързваме те с костите на кралиците, погребани в пръстта на Превала. Вече си свързан с кралството, както с кралиците от рода Сив вълк. Ще браниш владенията им до сетния си дъх. Дори да напуснеш Превала, той вечно ще остане твой дом.
Джемсън изсипа кръвта върху пръстта в градината.
Амон имаше чувството, че се вкоренява надълбоко, чак до подземните реки. Вкуси Притулените води в устата си и вдиша дъха на Ханалеа.
Сякаш в сън проповедникът вдигна ръката му и надяна пръстена на Сивия вълк на десния му безименен пръст. Прилепна му като по мярка.
Баща му го прегърна, а Джемсън заяви с усмивка:
— Ритуалът е изпълнен.
ДВАЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
ОТЧАЯНИ МЕРКИ
Птица продължаваше да прекарва по-голямата част от времето си с демонайските воини и все пак успяваше да се среща често с Хан — в пещерата, в някой планински заслон, край Призрачното езеро или по брега на Старешката река. Веднъж-два пъти се срещаха дори в колибата на Лушъс, когато Хан знаеше, че старецът лови риба.
Той нямаше представа защо изпитват нужда да пазят новата си връзка в тайна. Явно защото ако никой не знаеше за тази част от живота им, нямаше да им се налага да дават обяснения. Или навярно намираха близостта си твърде крехка и я бранеха, като фиданка, която някой заплашва да стъпче.
Или, както се и оказа, всичко се свеждаше до инстинкта им за самосъхранение.
С избора си Птица го накара да се почувства част от нещо по-голямо, да не е толкова страничен човек. Хан се боеше от деня, когато щеше да я загуби. Ако имаше как да я задържи в лагера, вероятно щеше да се впише в живота на клана и да приеме предложението на Върба да го обучи в занаята си.
Ала колкото повече наближаваше Птица да замине за лагера на Демонаи, а Жарава — за Одънов брод, толкова повече Хан се чувстваше стъпил на пясъчен нанос в реката на събитията и усещаше как бързо губи стабилност под кракатa cи. Съвсем скоро щеше да остане сам, изоставен в Морски борове, докато приятелите му от клана се отправяха към приключенията си.
Освен ако не напуснеше Морски борове и не заминеше за Демонаи с Птица. Никога не беше посещавал високопланинския лагер в западната част на Призраците и не познаваше никого от тамошните, с изключение на неколцина търговци. Така или иначе го чакаше живот на изгнаник, защо поне не опознае малкото кътче от света, до което имаше достъп.
Ако не можеше да замине с Птица и демонайските воини, нищо не му пречеше да се хване на работа за някой търговец, да кръстосва между лагерите и да я вижда от време на време.
Трябваше да поиска разрешение от Върба, затова една сутрин отиде при нея. Тя бъркаше лечебни смеси край огнището в матриархската шатра.
— Донеси ми синята купа, Самотен ловец — посочи към етажерката Върба. Не оставяше никой да бездейства, докато тя се труди.