Вратите на Рим [bg]

Сега стоеше на открития площад на върха на хълма Целий. Всички улици зад гърба му до Порта Целимонтана бяха негови. Огньовете бяха изгасени и легионът му беше разставен оттук чак до Порта Раудускулана на южния връх на градските стени.

В малкият квадрат имаше стотина от неговите хора, разделени на групи по четирима. Всички бяха доброволци и той беше трогнат от това. Това ли беше почувствал Марий, когато неговите хора бяха изложили живота си на риск заради него?

— Получихте заповедите. Създавайте хаос. Ако сте по-малко, се оттеглете, докато не получите възможност пак да атакувате. Вие сте моят шанс и шансът на легиона. Боговете да ви закрилят.

Всички отдадоха чест като един и той отвърна на поздрава. Най-вероятно повечето от тях щяха да са мъртви след час. Ако беше нощ, щяха да са по-полезни, но под ярката дневна светлина служеха по-скоро да разсеят противника. Загледа как последната четворка се пръсва по страничните улици.

— Увийте тялото на Марий и го сложете на студено — каза Сула на войника, който беше най-близо до него. — Не знам кога ще имаме възможност да го погребем както трябва.

Внезапен облак стрели долетя през две-три пресечки. Сула загледа стрелите с интерес — отбелязваше си къде най-вероятно са стрелците и се надяваше, че малко от неговите четворки ще са там. Стрелите минаваха над главата му като тънки черни линии и удряха камъните на двора, който си беше избрал за временен команден пункт. Един от вестоносците му падна, пронизан от стрела в гърдите, друг изпищя, макар че вероятно не беше засегнат. Сула се намръщи.

— Войнико, вземи този вестоносец, отведи го някъде наблизо и го нашибай с камшик. Римляните не пищят и не припадат, като видят кръв. Искам да не мога да видя живо месо по гърба му, когато го върнеш.

Стражът кимна и вестоносецът позволи да го отведат мълчаливо, уплашен, че ако продума, наказанието му ще се увеличи.

Дотича един центурион, отдаде чест и докладва:

— Районът е безопасен. Да наредя ли бавно придвижване?

Сула се втренчи в него.

— Аз решавам как ще се придвижваме. Свири атака. Нека другите ни настигат, както могат.

— Господарю, ще сме изложени на атаки отстрани — възрази центурионът.

— Ако още веднъж се усъмниш в моя заповед, ще заповядам да те обесят като обикновен престъпник.

Мъжът пребледня, извърна се рязко и хукна да изпълни заповедта.