![Договорът „Паганини“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/7/dogovort-paganini-bg-download.jpg)
Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
Чуват се няколко приглушени удара отвън, когато Мира успява да погледне през прозореца и да зададе въпроса:
— Какво, по дяволите, беше това, което…
Млъква, когато чува глас да крещи по радиостанцията, че двама колеги са застреляни по средата на „Йостермалмсторг“, че група 5 трябва да влезе откъм „Хумлегордсгатан“.
— Ще го пипнем — казва оперативният координатор от разузнаването с висок глас. — Имаме, мамка му, само четири входа към халите и…
— Сигурни ли сте? — намесва се Йени Йорансон.
— Врата откъм „Нюбругатан“, една на ъгъла и две откъм „Хумлегордсгатан“.
— Доведете хора, повече хора — крещи Брулин на някого.
— Опитваме се да намерим карта на халите.
— Преместете групи 1 и 2 към предната врата — вика някой друг. — Група 2 влиза вътре, група 1 остава на вратата.
— Бързо, бързо, бързо!
— Група 3 да се изтегли към страничните входове и да подкрепи група 4 — казва Йени с овладян глас. — Група 5 вече получи заповед да влезе в халите, ще използваме цивилната алфа, която е съвсем наблизо.
Шефът на командването Рагнар Брулин от миниоперативната ръководна централа се свързва с алфата. Стеве Билгрен поглежда с безпокойство Мира Карлсон и поема разговора. Брулин, силно разтревожен, им казва да карат към „Маюршгатан“ и да изчакат по-нататъшна заповед. Обяснява набързо, че районът на действие е разширен и че вероятно трябва да подкрепят група 5 в стрелбата.
Шефът повтаря няколко пъти, че положението е сериозно, че заподозреният извършител се намира в халите.
— Мамка му — шепне Стеве. — Не би трябвало да съм тук, толкова съм глупав…
— Спокойно — казва Мира.
— Само защото момичето ми е бременно, разбрах го миналата седмица, ще ставам баща.
— Поздравления.
Той диша ускорено, гризе нокътя на палеца си и се взира пред себе си. През предното стъкло Мира вижда трима тежковъоръжени полицаи да се втурват от „Йостермалмсторг“ надолу по „Хумлегордсгатан“.
Спират пред първия страничен вход на халите и разбиват решетката. Двама от тях освобождават спусъка на автоматите с лазерен мерник и влизат. Третият се затичва към втория вход и се промушва през оградата.
Стеве Билгрен спира да гризе нокътя си и пребледнява, когато шефът Брулин отново вика колата им:
— Цивилен патрул, автомобил алфа, обадете се!
— Отговори — казва Мира на Стеве.
— Алфа, автомобил алфа — вика нетърпеливо шефът на командването.
— Автомобил алфа тук — отговаря Стеве с неохота.
— Няма да успеем да дочакаме подкрепление — почти крещи Брулин. — Предприемаме незабавно нападение, трябва да подкрепите група 5. Повтарям, предприемаме нападение, подкрепяте група 5. Разбрано?
— Да — отвръща Стеве и усеща как сърцето му силно бие.
— Провери оръжието — нарежда напрегнато Мира.
Като в забавен сън той вади служебния пистолет, издърпва пълнителя и проверява патроните.
— Защо ще…
— А сега влизай — нервно казва Мира.
Стеве поклаща глава и измънква:
— Той трепе полицаите като мухи…
— Веднага — строго заповядва тя.
— Ще ставам баща и… може би трябва…
— Аз влизам — прекъсва го Мира. — Застани зад колата, наблюдавай вратата, дръж непрекъсната радиовръзка, бъди готов да се разделим.
Мира Карлсон освобождава спусъка на своя глок и излиза от колата, без да поглежда колегата си. Затичва се към най-близката врата с разбита решетка, оглежда се бързо и отмята назад глава. Колегата й от група 5 стои на най-високото стъпало и я очаква. Мира си поема дъх и, без да обръща внимание на страха, който нахлува в тялото й, минава през тясната врата. Тъмно е, застига я слаба миризма на боклук от складовете под магазина. Колегата й прави знак да го последва и подсигурява огневата линия вдясно. Той изчаква няколко секунди и дава знак за броене отзад напред: три, две, едно. Лицето му е сериозно и съсредоточено, когато се затичва през вратата на халите и се скрива зад щанда отпред. Мира влиза и търси пътеката вдясно по посоката на движение. Колегата се притиска към щанда със сирена, големи колкото автомобилни гуми. Задъхан, търси радиовръзка с оперативното ръководство. Блестяща червена точка от лазерния му мерник трепти на пода в краката му. Мира се присламчва до щанда вдясно и се опитва да види нещо. Сивкава светлина се процежда през прозорците на тавана, отдалечени от тях на двайсетина метра. Тя отново вдига глока и вижда над себе си лъскави повърхности от неръждаема стомана. Голямо, мариновано говеждо филе лежи в стъклена витрина. Нещо се движи, трептейки в стъклата между отраженията. Различава слаба фигура с пъстри криле. Ангел на смъртта, мисли си тя, точно когато по тъмните стени на халите проблясва огънят на автомата със заглушител.