Мечокът и Славеят
- Автор: Арден Кэтрин
- Серия: Winternight #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечокът и Славеят». Краткое содержание книги:
След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.
И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.
Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?
> *Красива зимна история, пълна с магия, чудовища и опасностите от това да пораснеш.
> * * **Наоми Новик***
> *Завладяващ и лиричен, дебютният роман на Катрин Арден докосва сърцата и ускорява пулса. Очаквам с нетърпение следващата нейна книга.*
> ***Тери Брукс***
> *Прекрасно построен разказ за семейството и суровите чудатости на необятната зимна магия.
> * * **Робин Хоб***
колко. В средата на зимата щях да съм по-силен.
- Нямаше време. То хвана мащехата ми - отвърна Вася. - Бях забравила
- Ана също вижда.
Внезапно тя осъзна, че в гората, в края на поляната, има други
фигури. Гола жена с дълга мокра коса и подобно на старец същество с
кожа като кора на дърво. Там беше и водяноят, речният цар, с големите
си рибешки очи. Полевикьт също беше там, както и болотникът.
Имаше и десетки други. Същества като гарвани и същества като
камъни, гъби и купчини сняг. Мнозина пълзяха напред към мястото, където бялата кобила стоеше до Вася и Соловей, и се скупчваха около
краката им. Зад нея Альоша подсвирна удивено:
- Виждам ги, Вася.
Но Мечокът също говореше с глас, наподобяващ на човешки
писъци. И някои от чортите отидоха при него - болотникьт, злото
блатно създание и - Вася усети сърцето й да спира - русалката, чието
странно и очарователно лице беше изпълнено с необузданост, празнота и похот.
Чортите взеха страна и Вася видя, че лицата на всички са
напрегнати. Царят на зимата. Медвед. Ние ще отвърнем. Вася почувства, че
всички треперят преди началото на битката - кръвта й кипна. Чу
множеството им гласове. И когато бялата кобила също пристъпи
напред с Морозко на гърба си, Соловей се изправи на задните си крака
и започна да рие земята.
- Върви, Вася - каза вятърът с гласа на Морозко. - Мащехата ти трябва
да живее. Кажи на брат ти, че мечът му няма да навреди на плътта на
мъртвите. И... не умирай.
Момичето премести тежестта си и Соловей полетя напред в галоп.
Мечокът изрева и на поляната мигновено настъпи хаос. Русалката
скочи върху водяноя - баща си - и разкъса покритото му с брадавици
рамо. Вася видя, че летият е ранен и че от раната върху ствола му тече
нещо като мъзга. Соловей продължаваше да препуска. Стигнаха до
голямата локва кръв, плъзнаха се и спряха.
Упирът вдигна поглед и изсъска. Ана лежеше с посивяло лице под
него. Беше покрита с кал и не мърдаше. По Дуня имаше засъхнала
кръв и мръсотия. Лицето й беше набраздено от сълзи.
Ана издиша бавно и от устата й се отрони гъргореща въздишка.
Гърлото й беше разкъсано. Зад гърбовете им отекна триумфиращият
рев на Мечока. Дуня клечеше като котка, готова да скочи. Вася я
погледна в очите и се спусна от гърба на Соловей.
- Не, Вася - каза жребецът. - Качи се обратно горе.
- Льошка - рече Вася, без да откъсва очи от Дуня. - Отиди да се биеш
заедно с останалите. Соловей ще ме защити.
Альоша се плъзна от гърба на коня.
- Сякаш бих те оставил - отвърна той.
Някои от създанията на Мечока ги наобиколиха. Альоша нададе
боен вик и размаха меча си. Соловей изпружи глава като бик, готвещ
се да нападне.
- Дуня - каза Вася. - Дуняшка.
Тя чу неясното мърморене на брат си, когато краят на битката стигна
до тях. Отнякъде се чу вой, наподобяваш вълчи вой, и писък, който
приличаше на женски. Но тя и Дуня стояха в едно малко централно
пространство от тишина. Соловей риеше пръстта с ниско сведени над
главата си уши.
- Това създание не те познава - предупреди я той.
- Познава ме. Знам, че ме познава - изражението на ужас върху лицето на
упира сега се бореше с израз на ненаситен глад. - Просто ще й кажа, че не трябва да се страхува. Дуня... Дуня, моля те. Знам, че тук ти е
студено и че си изплашена. Но можеш ли да си ме спомниш?
Дуня дишаше тежко и в очите й блестяха всички огньове на ада.
Вася измъкна ножа си от колана и поряза дълбоко вените на китката
си. Кожата се съпротивляваше, преди да поддаде, после навън рукна
кръв. Соловей инстинктивно се дръпна уплашено назад.
- Вася! - изкрещя Альоша, но тя не му обърна внимание.
Вася направи дълга крачка напред. Алената й кръв падаше върху
снега, калта и кокичетата. Зад нея Соловей се изправи на задните си
крака.
- Ето, вземи, Дуняшка - подкани я Вася. - Ела тук. Гладна си.
Достатъчно често си ме хранила. Спомняш ли си?
Тя протегна кървящата си ръка.
И в следващия момент вече не разполагаше с повече време да
мисли. Съществото сграбчи ръката й като лакомо дете, прилепи уста
до китката й и започна да пие.
Вася стоеше неподвижна и отчаяно се опитваше да се задържи на
крака.
Съществото скимтеше, докато пиеше. То скимтеше все повече и
повече и после изведнъж отблъсна ръката й настрани и отстъпи назад, като се препъваше. Вася замаяно се олюля. В периферията на зрението