Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
— Сър!
Еберт метна пушката на дясното си рамо, захвана се здраво за въжето и се заизкачва — катереше се бързо, ръцете и краката му се движеха автоматично. След като измина три четвърти от пътя, забави темпото, премести пушката от рамото в дясната си ръка и продължи да се катери, като се издърпваше с една ръка към изхода.
Щяха да го чакат. Гранатите бяха нанесли известни разрушения, но сигурно не бяха смогнали да ги довършат всичките. Щяха да дойдат и подкрепления.
Спря точно под перваза, погледна надолу и даде сигнал на Одън да започва. Веднага усети как въжето под него се изопва — бе поело тежестта на първия войник. Обърна се и освободи предпазителя с палец, след като промуши дулото над ръба и натисна спусъка. Почти веднага въздухът се изпълни с шумотевицата на ответния огън. Сигурно са четирима, прецени той.
Въжето се заклати под него, после се опъна — вторият бе започнал да се изкачва. Еберт потръпна и вдъхна продължително, взрян над перваза в тунела отгоре.
Бързо приклекна — точно когато откриха огън. Но вече знаеше къде се намират. Знаеше и как да се прикрие там, горе. Пръстите му бързо освободиха закопчалката, той измъкна димката от колана си, рязко отвинти шийката и я метна нагоре в тунела. Чу предупредителни викове и разбра, че и нея са помислили за граната. Вдъхна дълбоко още веднъж, дръпна маската върху устата и носа си, измъкна се над перваза и се метна на пода, закрил очи с ръка.
Нещо леко изпука, последвано от ярко избухване на светлина. Миг по-късно тунелът се изпълни с кълбящ се дим.
Еберт бързо пропълзя напред и се прикри зад две зле изпатили си тела, скупчени едно върху друго до стената отляво. Не се забавиха много. Куршумите изсвистяха само на педя над главата му. Изчака секунда, после се прицели по памет в първия и стреля в гъстия дим.
Чу се кратък писък и отново се разнесоха изстрели. Този път обаче стреляха само двама.
Усети как куршумите се забиха в трупа, на който се беше облегнал, и бързо се претърколи вдясно. Последва мигновена тишина. Или почти тишина. Чу зад себе си звуци — странно познати звуци. Меко хрущене, което тук звучеше някак си не на място. Вдигна пушката си и тъкмо щеше да открие огън, когато чу леко изщракване, след това и тракането на нещо дребно, ала тежко, което се търкаляше към него.
Граната.
Опипа с лявата си ръка пода — опитваше се да я хване и да я метне обратно, но тя изтрополи покрай него и се затъркаля към перваза.
— Сър?
Вече нищо не можеше да се направи. Метна се напред, вдигна пушка и стреля в плътния дим пред себе си. После взривът го събори и той вцепенен се просна сред чувалите с пясък в дъното на тунела. Ушите му звънтяха.
— Светлина! — каза някой. — Дай тук светлина, мамка му!
Одън. Гласът беше на Одън.
— Тук съм — едва измърмори той и се опита да се претърколи, но нещо тежко бе притиснало краката му. След това се обади по-силно: — Тук съм, сержант!
Одън се приближи бързо, наведе се и отмести затисналия го труп.
— Слава на боговете, сър! Безпокоях се, че сме ви загубили — наведе се напред и изправи Еберт на крака.
Еберт се засмя, след това отново седна — краката му изведнъж бяха омекнали.
— И аз — той отново се огледа. Един от войниците беше донесъл лампа с волтова дъга.
— Мамицата му! — той пак се огледа. — Какво е станало?!
— Сигурно сте припаднали, сър. Но не и преди да нанесете известна вреда тук. — Еберт потръпна, после се извърна леко и вдигна ръка към врата си. Близо до чувалите по очи бяха проснати два трупа. Погледна отново Одън.
— Какви са нашите загуби?
— Шестима, сър. Включително Лейтър. А Грант е тежко ранен в главата. Може би ще се наложи засега да го оставим тук.
— Шестима? Мамицата му! — той преглътна и се приведе напред. — Имаме ли информация как се справят другите отряди?
Одън сведе очи.
— Това е другият проблем, сър. Изгубихме връзка. Всички канали са пълни със статично електричество.
Еберт се засмя кисело.
— Статично електричество ли? Ама какво става тук? Какво става, мамка му?
Одън поклати глава.
— Не знам. Наистина не знам, сър. Но наистина много е смахнато. Тук отпред има някакво кръстовище, дето го няма на картата. А когато вие се изкачихте… — Одън се поколеба, после продължи: — Ами те май бяха разлели нещо по дъното на склона. В един миг съм там и помагам на хората да се захванат за въжето, а в следващия изведнъж съм затънал до колене в ледена вода.
Еберт погледна надолу. Значи това беше странният звук, който бе чул. Потръпна и погледна Одън.
— Чудех се. Знаеш ли? Докато се катерех, се чудех защо ли не ни довършиха веднага. Една-две гранати и толкова. Повече не им трябваше. Но това обяснява всичко, нали? Искали са да ни удавят. Но защо? Каква е разликата?