Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
Пожарите на кораби в пристанищата завършвали много често не само с гибел на самите кораби и разрушения в складовете, но те причинявали огромни косвени щети — кеят, складовете и даже част от пристанището се оказвали извадени от експлоатация в продължение на месеци, а понякога и на години.
Френският лайнер «Париж» бил спуснат на вода в Сен Назер през 1914 г., но поради войната строежът му бил завършен едва в 1921 г. По това време той бил един от най-големите пътнически кораби на френския търговски флот: с обща вместимост 34 570 рег. т, дължина 224 м, широчина 26, височина на борда 18, газене 9,6 м. Парните турбини с мощност 45 000 к.с. осигурявали на кораба скорост 22 възела. Нито един кораб, построен през 20-те години, не можел да конкурира «Париж» с комфорта на пътническите помещения и красивото обзавеждане.
Огромният централен салон служел и за театър. На другите палуби имало още два големи салона, няколко кафе-сладкарници, ресторанти, библиотеки и физкултурен салон. На палубата за разходки специално гумено покритие приглушавало стъпките. Лайнерът бил в състояние да превозва над хиляда пътници. Екипажът и обслужващият персонал наброявали 670 души.
През април 1939 г. «Париж» товарел в Хавър експонати за международното изложение в Ню Йорк. На 18 април в 22 ч преди отблъсването на кораба избухнал пожар. Първите признаци били забелязани в хлебарницата. Скоро било открито и второ огнище на пожар — горяла корабната бръснарница, разположена две палуби по-нагоре. След няколко минути се появило трето огнище — горял един от салоните в горната палуба.
Противопожарният инвентар на кораба не бил в изправност и имал остаряла конструкция, липсвало постоянно патрулиране, никой от екипажа не знаел пожарното разписание. Капитанът на лайнера разбрал за пожара едва 3 часа след възникването му. По време на пожара на «Париж» царял пълен безпорядък — борбата с огъня ръководели 13 души, но нямало единство в командването. В 5 ч сутринта механиците напуснали самоволно кораба. Те били уверени, че пожарът е ликвидиран и няма нужда от работата на дизел-генераторите.
В продължение на 7 часа върху кораба безразборно били изливани потоци вода, която се натрупвала в помещенията на горните палуби и създавала опасен крен. В гасенето на пожара участвали пожарните команди от пристанището и града, обаче пламъците продължавали да вилнеят на всички палуби. В огъня загинали началникът на корабната противопожарна охрана и няколко членове на екипажа. Пожарът бил ликвидиран едва към 8 ч сутринта, но по това време корабът вече загубил устойчивост и като се преобърнал на левия си борд, потънал и препречил изхода от пристанището на лайнера «Нормандия». За да се пусне да мине този гигант, се наложило да се отрежат мачтите на «Париж». Веднага след като «Париж» потънал, цялата акватория на пристанището в Хавър се покрила със слой нефт, изплувал от танковете. Това замърсило силно акваторията на пристанището и създало сериозна опасност от пожар по всички кораби, намиращи се по това време в Хавър.
Незабавно било започнато разследване на причините за гибелта на «Париж». След потъването на лайнера се оказало почти невъзможно да се определи точната причина за пожара. Възникването обаче на пожара в три различни места едновременно било безспорно доказателство, че е предумишлено предизвикан.
След Втората световна война «Париж» бил изваден и предаден за старо желязо.
Още един силен пожар в пристанище станал през 1942 г. в Ню Йорк — с третия по големина в света лайнер «Нормандия».
Турбоелектрическият кораб «Нормандия» бил построен през 1935 г. в Сен Назер. До появата на английския лайнер «Куин Елизабет» той бил смятан за втори по големина пътнически кораб в света с обща вместимост 83 423 рег. т (с 2188 по-малко от «Куин Мери»), дължина 313,7 м, широчина 35,9 м, средно газене 11,2 м. Четирите парни турбини с по 47 600 к.с. позволявали на «Нормандия» да пресича Атлантическия океан със средна скорост 31,2 възела. Лайнерът имал 11 палуби, от които седем били непрекъснати. Освен 1285-те души екипаж и обслужващ персонал корабът можел да приеме на борда си 1972 пътници. До днес «Нормандия» се смята за ненадминат по комфорт, красота и изящество в обзавеждането на вътрешните помещения. Достатъчно е да се каже, че дължината на остъклената палуба за разходки била 290 м. Корабът имал 11 пътнически, 11 товарни и 11 асансьора за леки автомобили. «Нормандия» бил гордостта на Франция.