Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
Идва 1934 г. Американците нашироко рекламират новия си турбоелектрически кораб «Моро касъл» като най-безопасен, оборудван по последна дума на техниката пътнически кораб, който «практически не може да гори». Но при един от рейсовете от Хавана за Ню Йорк се сбъдват налудничавите мечти на, главния радист на лайнера Джордж Роджърс — крадец и пироманиак, който го подпалва едновременно на две места. Минават само 20 минути и «най-безопасният кораб в света» е превърнат в купчина метал. В огъня загиват 136 души…
Когато анализираме пожарите на пътнически кораби, построени през 30-те години, се убеждаваме, че причина за гибелта им и за големия брой човешки жертви е бързото разпространяване на огъня. Проектирането на вътрешната планировка на пътническите лайнери, построени преди Втората световна война, се извършвало с оглед на максималното задоволяване вкуса на богатите пътници. Грамадните трансатлантически кораби от онова време имали широки вътрешни коридори с гръмки имена на улици, дълги по 150 м. По тях били разположени филиали на най-модните магазини и салони на Париж, Лондон и Берлин, бръснарски и фризьорски салони, фотоателиета. Огромните зали за хранене често заемали по височина четири палуби. Стремежът на всяка корабна компания да засенчи конкурентите довел до прекомерното развитие на показен разкош и при обзавеждането на пътническите помещения. Театри, ресторанти, барове, пушални, концертни зали и апартаменти «лукс» били обзавеждани в стил ампир, барок, людовик, тюдор и др. По лайнерите често се срещали огромни вестибюли като в дворец, претенциозни камини като в замък, широки стълби, декорирани с дъб и орехово дърво. С една дума, по архитектура и обзавеждане лайнерите, построени преди войната, не отстъпвали на първокласните хотели в европейските столици. Материалите за декорирането на тези разкошни помещения в пожарно отношение далеч не били безопасни.
«Добре де — в правото си е да забележи читателят, — така пътническите кораби са горели по-рано. Те са били несъвършени. Но нали и сега пожарите на море не престават!»
Такава реплика е напълно уместна. Нека надникнем в официалните статистически таблици за аварийността на световния флот и да видим какво е ставало през последните години по моретата.
На 22 декември 1964 г. гръцкият лайнер «Лакония» с 653 пътници и 428 души екипаж на борда извършвал поредния курс близо до остров Мадейра. Вечерта по неизвестна причина в затворената корабна бръснарница възникнал пожар. Въпреки отчаяните опити корабът не могъл да бъде спасен и в пламъците загинали повече от 150 души.
На 12 януари 1965 г. американският лайнер «Ярмът касъл» с 600 пътници и екипаж на борда се запалил (пак по неизвестна причина) по време на рейса си от Маями за Насау. Загинали 92 души, а 400 получили сериозни обгаряния. След като изгорял напълно, на третото денонощие лайнерът потънал.
На 12 април 1966 г. норвежкият лайнер «Викинг принцес» с 496 души на борда след серия загадъчни експлозии в машинното отделение бил обхванат от пламъци. Пътниците и екипажът успели да се спасят, корабът загинал.
На 8 януари 1971 г. френският лайнер «Антили» заседнал с около 700 души на борда върху скалите в архипелага около остров Гренада в Карибско море. Танковете с гориво се оказали пробити и на кораба избухнал пожар. Английският лайнер «Куин Елизабет» спасил от водата, пътниците и екипажа. Заседналият кораб изгорял напълно.
На 19 юли 1971 г. италианският лайнер «Фулвия» с 450 пътници (освен екипажа) извършвал поредния си рейс по маршрута Генуа — Малага — Мадейра — Канарските острови. В 4 ч и 30 мин сутринта лайнерът излъчил в етера SOS. В сигнала за бедствие се съобщавало, че след серия експлозии в машинното отделение пожарът обхванал пътническите палуби. Хората се спасили с лодките. След поредната серия експлозии обхванатият от пламъци лайнер изчезнал в морската бездна.
На 27 август 1971 г. гръцкият морски ферибот «Елена» с 497 пътници и 97 моряци завършвал поредния си рейс от Патрас за Анкона. От експлозията на повредена газова бутилка на кораба избухнал пожар, който превърнал ферибота в купчина безформен метал. При това загинали 50 души и над 100 получили обгаряния.
Това са фактите. Във връзка с тях с основание тревожно звучат пророческите думи на най-големия английски експерт по пожарите на море Р. Ф. Сербат, публикувани през 1954 г. в лондонското списание «Шипбилдинг енд шипинг рекорд»: «Може да се предположи, че всяка година един от всеки 100 пътнически кораби, намиращ се в експлоатация, ще бъде изгорен».