Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
1874 г. В хрониките на морските катастрофи са вписани три страшни пожара с кораби в морето: на 11 септември изгорял заедно с почти всички намиращи се на борда му хора параходът «Калкута»; през ноември — клиперът «Коспатрик» и пощенският параход «Япония», от който се спасили 9 души.
1890 г., 25 декември. Английският колесен параход «Шанхай» (3000 рег. т) собственост на Китайската корабна компания, се запалил по неизвестна причина при рейса си по река Янцзи от Шанхай за Ханкоу. В пламъците загинали над 200 души.
1892 г., 14 януари. Пожарът, избухнал на английския параход «Наниоу» от същата компания, отнел повече от 500 човешки живота.
Началото на нашия век било ознаменувано с два огромни пожара. Това е пожарът от 30 юни 1900 г. в пристанището на Ню Йорк, обхванал за няколко минути пет немски лайнера, и гибелта на американския параход «Генерал Слоукам» (за първия пожар ще разкажем по-късно).
На 15 юни 1904 г. в 10 ч преди обяд екскурзионният колесен параход «Генерал Слоукам», след като взел на борда си в Ню Йорк почти хиляда и петстотин пътници, се отправил в поредния си рейс до остров Лонг Айлънд. Корабът се движел по Ист Ривър със скорост 15 възела. Когато параходът преминал траверса на 97-а улица на Ню Йорк, в едно от корабните помещения лумнали пламъци. При опита да се ликвидира огнището на пожара се скъсал маркучът. Без да намалява скоростта, «Генерал Слоукам» продължил пътя си по реката. Насрещният вятър бързо раздухал огъня и скоро пламъците обзели цялата 85-метрова главна палуба на парахода. На кораба започнали страшна суматоха и паника. Мнозина от пътниците, спасявайки се от огъня се втурнали към горната палуба, други скачали зад борда, опитвайки се да се спасят с плуване. Когато най-сетне капитанът съобразил да насочи горящия кораб към брега, параходът заседнал с носа си на плитчина, докато под кърмата дълбочината оставала 4 м. В същото време пилерсите, поддържащи горната палуба, не издържали тежестта на струпалите се по нея хора и палубата рухнала. Хората изпопадали върху горящата главна палуба, а някои от тях попаднали във водата и се удавили. По официални данни от разследването при това бедствие загинали 1021 души.
След тази чудовищна катастрофа минава повече от четвърт век. През това време се усъвършенствуват средствата на противопожарната техника, а въпросите на безопасността по пътническите кораби неведнъж се регламентират от морските конвенции в национален и в международен мащаб. Корабите се строят вече строго по правилата и изискванията на Международната конвенция за охрана на човешкия живот на море. На лайнерите се монтират сигнални системи с термостата, температурни сигнализации, системи от димни осезатели и редица други автоматични системи, сигнализиращи за наличието на огнища на пожар. Освен водно и парогасене вече се използва гасене с въглероден двуокис, гасене с алкални основи, инертни газове и др. Разбира се, всичко това спомогнало за намаляване броя на пожарите, но не изключвало напълно опасността от тях. И както и преди, телеграфът, радиото и вестниците известявали света за чудовищни случаи на пожари по пътническите лайнери в морето и в пристанищата.
1932 г. …Светът е потресен от новината, че при първото си плаване в Индийския океан през май е унищожен от огъня най-красивият лайнер на Франция «Жорж Филипар». И макар че пак имало жертви, Франция била възхитена от безпримерния подвиг на екипажа на танкера «Советская нефть». След предаване на товара във Владивосток танковете на съветския моторен кораб не били дегазирани и макар корабът да не бил безопасен в пожарно отношение, капитан А. М. Алексеев насочил «Советская нефть» към мястото на катастрофата и спасил 437 души. Думите «Жорж Филипар» и «Советская нефть» още не били слезли от страниците на вестниците в чужбина, а Европа била потресена от още един пожар на борда на пътнически кораб.
През нощта на 3 срещу 4 януари 1933 г. при прехода of Бордо за Хавър пламъци обхванали гигантския пътнически кораб «Ла Атлантик», третия по големина във Франция. За щастие в момента на избухване на пожара на борда му нямало пътници — корабът отивал на док. За два часа от появата на огъня в една от затворените каюти лайнерът се превърнал в гигантска горяща клада. От 250-членния екипаж, намиращ се на борда, при потушаването на пожара загинали 19 моряци.