Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
При пожара с «Емпрес ъф Кенада» фатален се оказал периодът от момента на възникване на пожара до неговото откриване. Според показанията на дежурния по асансьор в елеватора, близо до който бил застанал корабът, пламъците в илюминаторите на каютите били забелязани в 15 ч и 30 мин. Хората, намиращи се на кораба, забелязали пожара в 16 ч и 10 мин. Преките и косвените щети от унищожаването на кораба и излизането на кея от експлоатация били 4–6 млн. фунта стерлинги.
Не минали и три месеца от пожара на «Емпрес ъф Кенада» и морската преса в чужбина съобщила за аналогичен случай с датския моторен кораб «Кронпринц Фредерик». Той бил построен през 1941 г. Общата му вместимост била 3895 рег. т., дължината — 107,8 м, широчината — 15,2 м и височина на борда — 7,9 м. Корабът имал две непрекъснати палуби. Това бил двувинтов бързоходен кораб с красиви очертания на корпуса и комфортни пътнически помещения.
Пожарът на кораба започнал в една от пътническите каюти на първа класа при поредния престой на лайнера в английското пристанище Гаруич. Командването на кораба не смятало възникналия пожар за сериозен, като се надявало, че той скоро ще бъде ликвидиран. Всички опити да се потуши пожарът били безуспешни и след 45 минути една трета от лайнера била вече в пламъци. За борба с пожара били мобилизирани всички противопожарни средства на пристанището, като при гасенето се използвала вода. Но нито командването на кораба, нито ръководството на пристанищната противопожарна охрана придали значение на липсата на точни данни за устойчивостта на кораба.
Безразсъдното заливане на кораба с вода довело до покачване центъра на тежестта, а да не говорим за това, че 3 часа след откриването на пожара лайнерът горял от носа до кърмата. Натрупалата се в помещенията на горните палуби вода създавала крен към десния борд, но гасенето на пожара с вода продължавало. Скоро започнали да се късат вързалата, «Кронпринц Фредерик» легнал на десния си борд и потънал до кея.
Според съобщенията в някои английски списания предполагаемата причина за пожара с «Кронпринц Фредерик» била оставената в каютата запалена цигара.
Но особено трудно е да се потуши пожар на кораб, намиращ се в сух док. В този случай успешното гасене зависи много от възможността бързо да се проникне на горящия кораб и да се подадат маркучите от кулата на дока. Всичко това изисква стройна организация от страна на пристанищните власти. Макар и да не се налага решаването на проблеми, свързани с плавателността и устойчивостта, от гледна точка на успешната борба с огъня корабът, намиращ се в сух док, представлява извънредно сложен и труден обект. Към класическите случаи на пожари на кораби по време на докуването им може да се отнесе пожарът на английския лайнер «Монарк ъф Бермуда».
Този турбоелектрически кораб бил построен през 1933 г. Общата му вместимост била 22 500 рег. т, дължината — 173,7 м, широчината — 23,8 м. Корабът бил построен съгласно с изискванията на най-високия клас на английския Лойд и имал пет непрекъснати палуби. Мощността на главната силова уредба възлизала на 42 200 к. с, скоростта — на 22 възела.
През април 1947 г. «Монарк ъф Бермуда» влязъл в сух док в английското пристанище Хербърн на Тайн за модернизация. След три седмици, когато работата по преоборудването на кораба била в разгара си, на него избухнал пожар. Докато успели да изтеглят маркучите на борда на кораба, да ги скачат към пожарните кранове на брега, огънят обхванал почти целия лайнер — при това пламъците бушували едновременно на всичките пет палуби. Две денонощия 150 пожарникари от три града се борели напразно с огъня, въпреки че корабът бил унищожен още през първите 8 часа от пожара. Официални данни от разследването по това дело не били публикувани. Английските вестници писали, че причината за пожара на «Монарк ъф Бермуда» останала неизяснена.
Завършвайки разказа за пожарите, ще отбележим, че даже при съвременната техника за откриване и гасене на огнищата на пожари по корабите и при наличието на строги правила в международните конвенции все още. всяка година загиват от огъня 40–50 съвременни търговски кораби — пътнически лайнери, сухотоварни кораби и, танкери.
Катастрофалните експлозии
Как параходът погубил града
Сблъскването в пролива Те-Нароуз
Въпреки звучното си име «Монблан» това бил с нищо незабележим товарен параход, типичен «трамп» за времето си — нитова конструкция, триостровен тип, четири хамбара, дървен мостик, висок тънък комин и две мачти със стрели. Той бил поръчан от някакъв не много богат корабособственик в английската корабостроителница на Рейлтън Диксън в Мидълсбъро през 1899 г. Регистровият тонаж на «Монблан» бил 3121 т, дължината — 97,5 м, широчината — 13,6 м и газенето — 4,6 м.