Тайните на морските катастрофи
- Автор: Скрягин Лев Николаевич
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: «Техника»
- Переводчик: Константин Божинов
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Тайните на морските катастрофи». Краткое содержание книги:
На трансатлантическата линия от 1935 до 1938 г. «Нормандия» бил притежател на символичната награда за скорост «Синята лента». В началото на Втората световна война, когато немските подводници започнали вече да го дебнат, «Нормандия» се приютил в Ню Йорк. През декември 1941 г. той бил предаден на американското правителство, което решило да преоборудва лайнера във военен транспорт. През февруари 1942 г. работата по преоборудването била на привършване и корабът трябвало да излезе след пет дни от пристанището.
На 9 февруари в 14 ч и 30 мин един от работниците, намиращи се на главната палуба, извикал: «Пожар!» В огромния централен салон, където се монтирали нарове за американските войници, горяла купчина спасителни пояси, които не успели да разпределят по корабните помещения. Противопожарните средства на кораба още нямали готовност, пожарът не могъл да бъде потушен и пламъците бързо се разпространили по главната палуба.
Всички вентилатори, врати, илюминатори и лацпорти били отворени, за да изсъхне прясната боя. Самият северозападен вятър усилвал горенето. Скоро работниците и екипажът се принудили да напуснат главната палуба. В продължение на 15 минути огънят се прехвърлил от главната на палубата за разходки и по лодъчните палуби. Час след това корабът се превърнал в огромна пламтяща клада. Американците привлекли за гасенето всички пожарни команди на Ню Йорк и противопожарни кораби в пристанището, но лайнерът горял целия ден и цялата нощ. На горните палуби се струпали десетки хиляди тонове вода. В 2 ч и 45 мин корабът изгубил устойчивост, рязко се наклонил и легнал с борда си до кея.
Постройката на «Нормандия» струвала на французите 65 млн. долара, преоборудването му във военен транспорт — 20 млн. долара, а изваждането от водата — 8 млн. долара.
Разследването, проведено от американците, не установило точната причина за появата на огъня. Мненията на експертите по този въпрос се разделили. Едни от тях предполагали, че пожарът е възникнал случайно — от искра при рязането на една от колоните в централния салон. Други смятали, че пожарът е причинен от немски диверсанти. Наличието на диверсия се потвърдило след края на Втората световна война.
От следвоенните пожари най-трагични били следните.
През 1946 г. в Ливърпул станал много силен пожар на борда на «Емпайер Уейвни» — бившия немски пътнически кораб «Милоуки», построен през 1929 г. Неговата обща вместимост била 16 624 рег. т, дължината — 175,3 м, широчината — 22,2, газенето — 8,8 м. Двата дизела с обща мощност 14 230 к.с. придавали на кораба скорост 16 възела. Пътническите помещения на кораба били проектирани за 1070 души.
В края на април 1946 г. работата по преоборудването на «Емпайер Уейвни» в корабостроителницата в Ливърпул била към края си. Отговорност за противопожарната охрана на лайнера носели корабният екипаж и пристанищната противопожарна служба.
На 1 март в 7 ч и 18 мин пожарният патрул, като минавал по коридора на лодъчната палуба, забелязал пламъци, излизащи от една от каютите. Още не се бил разнесъл по кораба сигналът за пожарна тревога, а няколко каюти и част от коридора на лодъчната палуба вече били обхванати от огъня. След няколко минути пламъците се прехвърлили на долните палуби на кораба. За бързото разпространение на огъня «помогнало» течението, направено специално за бързо изсъхване на прясната боя. Вратите на противопожарните прегради били отворени, тъй като на кораба още не бил завършил монтажът на електрическата инсталация. Огнените езици, изскачащи от средната надстройка, стигали до върховете на мачтите.
Отначало пожарът бил гасен с помощта на преносими химически пожарогасители. Опитите да се организира гасене с вода, да се пуснат помпите и се скачат маркучите не дали положителни резултати. В момента на започване на пожара на кораба имало всичко на всичко четири пожарни помпи, две от които били повредени. Присъединителните гайки на маркучите се оказали с различни конструкции: при построяването му немците монтирали на кораба гайки тип «Рот», а американците, които почнали да преоборудват лайнера през 194S г., заменили част от тези гайки с холендрови и без да завършат работата докрай, предали кораба на англичаните. Екипажът и пожарната команда били силно изненадани, че на един маркуч имало различни гайки.
По-късно се изяснило, че на «Емпайер Уейвни» нито веднъж не били провеждани пожарни тревоги и учения. Въпреки че по време на ремонта от кораба до кея били изтеглени маркучи за случай на пожар, те не били скачени към пожарните кранове — пристанищните власти забранявали използването им. Преносимите пожарогасители се оказали недостатъчни за ликвидиране огнищата на пожара и когато на помощ се притекли пристанищните пожарникари, всички палуби на лайнера били обхванати от пламъците. Пожарът бил гасен с 25 помпи от брега, с три мощни противопожарни оръдия и с маркучите на два противопожарни кораба. Всички тези средства не дали видими резултати — лайнерът продължавал да гори, поемайки в корпуса си стотици тонове вода. В 11 ч и 45 мин поради опасността лайнерът да изгуби устойчивост и да легне на борда си била прекратена работата на всички помпи. Пожарът затихнал след няколко часа, когато всички помещения на лайнера изгорели, а корабът легнал с левия си борд върху кея. Щетите от пожара възлизали на 2 млн. фунта стерлинги.