Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— И къде тук, според вас, е мотивът?
— И така, майката на заподозрения, Сара де Биърс, променя решението си, което означава, че вероятно е щяло да се получи разрешение за ексхумация. Заподозреният смята, че дядо му е упражнил натиск върху майка му, за да преодолее съпротивата й. Той е бил много ядосан на дядо си.
— Откъде научихте това?
— Неговата майка ни каза.
Джейсън, който дотогава седеше тихо, промърмори нещо.
— Сара де Биърс твърди, че когато заподозреният разбрал, че тя ще оттегли несъгласието си, заявил, че никога няма да допусне това. Такова е нейно твърдение.
Сега Нина изпадна в недоумение. Ако атакуваше твърдението на Сара, Колиър щеше да я призове като свидетел и така щеше да му се придаде особено значение. Ако не го атакуваше, щеше да стане ясно, че Джейсън е имал мотив, колкото и изсмукан от пръстите да беше. Тя реши да продължи.
— Да допуснем, че е бил ядосан на дядо си — каза тя. — Вие се опитвате да ни кажете, че той е отишъл на гробището и е изкопал гроба, знаейки, че дядо му ще го последва, и е замислил да го удари с лопатата?
— Не. Моето разбиране за тази сцена е различно. Аз твърдя, че е изкопал гроба, за да попречи на плана на дядо си за ексхумация на тялото. Дядо му го е проследил и се е опитал да го спре. Заподозреният го е ударил с лопатата. Всичко това е свързано с ненавист.
— Значи вие не мислите, че смъртта на Куентин де Биърс е била планирана преди събитията на гробището през онази нощ?
— В момента, не бих могъл да твърдя такова нещо, не. По-скоро така се е случило.
— Всичко това реконструкция от онова, което нарекохте доказателство за мотив, ли е?
— От всичко, споменато досега.
— Което, обаче е просто предположение, нали?
— Възразявам. Аргументативен въпрос.
— Приема се.
— Не е ли това просто един пасианс?
— Не бих казал…
— Същото възражение.
— Приема се.
— Вие не разполагате с нито едно реално доказателство, не е ли така?
— Възразявам!
— Нямам повече въпроси — каза Нина.
— Ще направим почивка — обяви Имейджисън.
Залата се опразни.
— Сега вече виждам, че имам шанс — каза Джейсън.
— Въпреки че по никакъв начин не го подпомагаш — подхвърли Нина, събирайки документите си.
— Какво искате да кажете?
— Няма значение.
Хелоуел тъкмо излизаше.
— Колиър! — Той я изчака, но, изглежда, не му беше приятно. Изглежда, бе работил с някакъв запас от енергия, който вече беше изчерпан. — Просто исках да ти кажа… Виждам, че заседанието не се развива в твоя полза…
— Не трябваше да ме притискаш с тези десет дни — отвърна той. — Знаеш колко е малък екипът ми. Независимо какво казва законът, другите съдебни защитници работят с нас, дават ни време да се подготвим, колегиалната етика го изисква, Нина. Както обикновено, теб те интересува само дали ще спечелиш, да го вземат дяволите…
— Стратегията, която предприех, се базира на ползата, която би имал клиентът ми.
— Сега това може да ти е от полза. Но в друг случай ще ти се наложи да потърсиш съдействие от нашия офис. И няма да го получиш. Такъв ще е резултатът от твоите действия.
— Единственото предимство за заподозрения е заседанието да се придвижи бързо. Всички други предимства са в твоя полза. Виж, не искам да влизаме в спорове.
— А какво искаш? Надяваш се да не го приема лично?
— Да. Ценя високо нашето приятелство.
— Извинете ме, адвокате — изсумтя Колиър и изчезна от фоайето.
28
— Да се яви д-р Стюърт Клаусън.
Д-р Клаусън, чистичък и спретнат, както винаги, пъргаво се намести на свидетелската банка. Само кутията цигари в горния джоб на сакото днес бе заменена от пакетче дъвки.
Колиър веднага подчерта, че д-р Клаусън е специалният медицински експерт за окръг Елдорадо, извършващ всички аутопсии на територията на окръга от близо четири хиляди квадратни мили; че за последните десет години е извършил повече от петстотин аутопсии, и че преподава съдебна патология в университета „Калифорния“ в Сан Франциско.
— Вие ли извършихте аутопсията на човек, впоследствие идентифициран като Куентин де Биърс, на двадесет и трети август, тази година?
— Да. Разбрах, че е той в момента, в който го сложиха на масата. Черепът му беше силно обгорял, но разпознах чертите му и конструкцията на тялото му. През последните двадесет години редовно играехме голф.
— Вие ли изготвихте доклада за аутопсията, копие, от който е изпратен на госпожица Рейли?
— На същия ще се позовавам и сега — заяви д-р Клаусън и намести очилата си.
— Опишете състоянието на покойния към момента на аутопсията.