Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Какво причинява спукването на аневризмите?
— Понякога няма причини. Просто се надуват и се пръсват. Друг път се получава вследствие нараняване. Твърдя, че в случая нараняването е получено почти по същото време, по което се е пръснал аневризмът. Причина и следствие. Нараняването е причината.
Той го каза толкова безцеремонно. Нараняване, спукване. Имейджисън си водеше бележки. Без съмнение пишеше, че нараняването е предизвикало спукването на аневризма. Нина си замълча.
— Възможно ли е кръвоизливът, причинен от разкъсването на аневризма, да се е оказал фатален? — попита Колиър.
— Той се е оказал фатален. Това е причината за смъртта.
— А какво ще кажете за пожара?
Клаусън поклати глава и каза:
— Смъртта е настъпила много преди началото на пожара.
— На какво по-специално се основава това заключение?
— Вижте, независимо от степента на изгарянията на жертвата аутопсията обикновено дава възможност да се определи дали жертвата вече е била мъртва, или не. Има два индикатора. Първо, ако жертвата е била жива, щеше да има следа от пушек, вдишан чрез белите дробове. В бронхите и на подобни места щяха да се отложат малки въглеродни частици. Белият дроб беше запазен в по-голямата си част и аз имах възможност да установя, че не е вдишан пушек.
Следователно, след като не е бил вдишан, жертвата вече е била мъртва.
— А вторият индикатор?
— Бързо направеният тест за наличие на въглероден окис в кръвта. Той се появява по време на горене. Ако се вдишва, равнището на въглероден окис в кръвта е много високо. Тук няма такова. Следователно налага се същото заключение — жертвата вече е била мъртва.
Нина нахвърля набързо твърденията на Клаусън в бележника си.
— Добре. Имате ли да ни кажете нещо друго, свързано с причината за смъртта? — попита Колиър.
— Куентин беше на шейсет и осем години — каза Клаусън. — Имаше синовиална торбичка на рамото поради неправилния си замах при игра на голф и прекаляваше с употребата на аспирин. По-лошото беше предразположението към кръвоизливи, както и атеросклерозата, която си докара покрай прекаляването с пържоли и коктейлите, с които се наливаше, но аз не мисля, че имат нещо общо със смъртта му.
— Нещо друго?
— Трудно е да се определи точното време на смъртта. Предполагам, че е настъпила между полунощ и два сутринта. Това е.
— Въз основа на констатациите, направени по време на аутопсията и допълнителната информация, с която сте запознат, можете ли да посочите причината за смъртта?
— Проблемът е, че все още не са готови всички лабораторни изследвания. Например за лекарства. Не зная. Но дори ако е вземал някакви лекарства на своя глава, те биха били само допълнителен фактор.
— Имайки предвид, че някои лабораторни тестове все още не са готови, и че вие не смятате, че засега те ще повлияят съществено върху вашите заключения…
— Коригирайте се.
— Какво е заключението ви за причината за смъртта в момента?
— Обилен мрежовиден кръвоизлив вследствие спукан зърновиден аневризъм, предшестван от силен удар.
— Ако не е бил нанесен ударът, имало ли е вероятност аневризмът да се спука, докторе?
Очите на Клаусън зад очилата бяха непроницаеми.
— Не — каза той.
Беше ред на Нина. Тя се чувстваше готова, въоръжена с коментарите на Джинджър върху доклада за аутопсията.
— Д-р Клаусън, с вас наскоро се срещахме извън съда, нали?
— Да, госпожо, при неофициалното ми проучване на смъртта на сина на жертвата.
— В действителност вие сте извършили аутопсия и на двете тела, открити в този пожар, нали?
— Да. Куентин де Биърс. Реймънд де Биърс.
— Как е умрял Реймънд де Биърс? — Нина попита по възможно най-невинния начин, на който беше способна, но Колиър вече беше станал и възрази, че тя излиза от границите на конкретната тема.
— Доколко е уместен този аспект на разпита? — попита Имейджисън.
— Има доказателства, че Куентин де Биърс е смятал, че синът му е бил убит — каза Нина. — Вярвам, че съдът ще иска да знае дали това е било така.
— Защо?
— Ако е бил убит, задържаният може да бъде заподозрян като извършител, и така би имал солиден мотив да изкопае тялото на баща си преди ексхумацията — каза Нина.
Джейсън я дръпна за сакото.
— За какво говорите? — прошепна той.
— Не се безпокой, знам какво правя — отвърна Нина и се изправи.