Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Кухнята — обяви Пол и отвори вратата към малка, добре оборудвана стая, през чиито прозорци се откриваше съвсем друга гледка. Тя застина за миг, със скръстени ръце, а очите й не се откъсваха от дърветата, огрени от слънцето и потопени в кристалния въздух, от който всяко листенце и борова игличка трептяха.
Нина продължи да влиза от стая в стая като омагьосана.
— Чудесно е — въздъхна тя.
— Сега последното по ред, но не и по значение.
Качиха се по стълбището от антрето. Пол я подкрепяше, като че ли не можеше да се справи сама. В края на горната площадка влязоха в просторна мансарда, цялата в чамова ламперия, с малък прозорец с панти, подобен на европейските еркерни прозорци, издаден над улицата. Пол я остави да се любува на гледката и слезе по стълбите.
Когато най-после и тя се върна долу, намери го да се прилича на слънцето, седнал с кръстосани крака на пода в дневната. Тя седна до него.
— Не е толкова лесно с пола като тази — отбеляза Пол. — Но ти се справяш добре.
— Боб може да си избере една от долните спални — каза тя. — А от другата ще стане кабинет. Половината ми книги седят в кашони в гаража на Мат.
— Боб ще поиска мансардата.
— Не е познал — отговори Нина. — Колко й искат?
Сумата беше по джоба й, по-ниска от цените на стандартните къщи в Тахо.
— Никак не е зле — каза тя.
— За такова нещо в Кармел трябва да платиш три пъти повече — каза Пол.
— Кой е посредникът?
— Една от лелите на Сенди, с орлов нос и рогови очила, чиста случайност естествено!
— А ние случайно ще открием, че собственичка на имота е Сенди.
И двамата се усмихнаха. Нина започна да се смее, докато накрая напрежението изби и смехът й премина в плач. Тя остави сълзите си да текат.
Пол не я безпокоеше. Продължаваше да стои облегнат на стената, гледаше отнесено, но в същото време беше напрегнат.
— Пол, изплашена съм до смърт. Направих едно нещо.
— Зная.
— Къщата ми харесва, но не мога да я купя. Не мога да правя никакви планове.
— Добре, аз имам търпение. Виждам, че се измъчваш. Готова ли си да ми разкажеш какво е станало? Какво, по дяволите, си направила?
— Когато влязох в бунгалото, то вече гореше. На пода имаше чифт зелени слънчеви очила. Взех ги. Не разполагах с повече от секунда, за да размисля, просто знаех, че са на Джейсън. Прибрах ги.
— Взела си улика от местопрестъпление?
— Не знаех, че някой е бил убит. Не знаех, че това е местопрестъпление. Майка му ми беше клиент. Него също го чувствах близък, защото случаят засягаше цялото семейство. Реших, че толкова явно са поставени, като че ли е било планирано някой да ги намери.
— Не толкова явно — каза Пол. — Планът щеше да отиде на вятъра, ако бяха изгорели.
— Сега вече го знам. Ако просто ги бях оставила там да изгорят…
— Какво си направила с тях? Хвърлила си ги в гората, като се връщаше обратно?
Нина въздъхна:
— Реших, че трябва да ги запазя, Пол. Не можех да унищожа доказателство — не исках да усложнявам нещата.
— И къде са сега?
— Прибрах ги в една кутия и ги мушнах под матрака.
— Охо, първото място, където ровят ченгетата.
— Не точно ченгетата. Някой. Търсих ги през целия уикенд. Изчезнали са. Някой е влязъл и ги е взел. Мислех, че мога да контролирам това, което върша, Пол. Дори се гордеех с това, чувствах, че мога да предизвикам съдбата, а после да й се измъкна безнаказано. Но тогава очилата изчезнаха, извън моята власт, откраднаха ги…
Пол се размърда:
— Някое от децата?
— Не, говорих с всички. Някой се е вмъкнал…
— Мога да се закълна, че ти ми каза, че след последния ти случай Мат е настоявал да поставите аларма…
— О, вече имаме алармена инсталация, но с три деца, тичащи из къщи и трима възрастни, къщата невинаги е сигурна. Освен това съм убедена, че някой е ровил и в чекмеджетата ми.
Той се втренчи в нея. Беше го шокирала.
— Каза ли на Мат? — попита той след минута.
— Не.
— Нина!
— Той се опитва да ме накара да се изнеса оттам, Пол. В началото наистина беше търпелив, но откак отворих дума за преместване, той започна да чака продължението. Като видя, че не търся сериозно, започна да се ядосва. Опитах се да поговоря с него през уикенда, да му разкажа за случая. Той каза, че винаги има някакъв случай. Аз не мога просто да му заявя, че някой е влизал в дома му. Страх ме е, че ще побеснее, макар че има пълното право. Мат е безкрайно добър към мен и Боб, но е готов да застреля всекиго, който заплашва семейството му. Прав е да ме вижда като основен рисков фактор.
— Казала си на Джейсън, нали? Грешка номер две.
— Исках да разбера дали има някакво обяснение. Помолих го да не казва на никого, че съм взела очилата. Той ми се закле, че няма.