Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Може да си била подслушвана, случайно или нарочно, в затвора.
— Това е незаконно.
— Моля?
— Не вярвам, че в къщата на Мат е влизала тайно полиция. Не вярвам, че съм била незаконно подслушвана. Колиър щеше да знае и щеше да намери начин да ми го каже. Но някой друг знае за очилата, а това означава, че освен Джейсън още някой знае какво съм направила.
— Яко си загазила, Нина.
Тя поклати глава:
— Ти чу днес записа на обаждането на 911, чу го и Колиър. Удивена съм, че не казах истината още там, пред съдията Имейджисън или пред онзи репортер от „Тахо Мирър“, който вечно се влачи след мен. А може точно сега, в този момент, някой да си свърши работата по отношение на следите от гумите или на отпечатъците от пръсти по телефона. Времето ми изтича. Колиър ще разпознае гласа ми или следите от гумите и ще се чуди дали аз съм била там онази нощ, и дали аз съм се обадила по телефона. Когато ме попита, няма да мога да го излъжа.
— Ако той има някакви съмнения, ще те остави да продължиш.
— Аз просто не исках да видя един невинен човек осъден. Но колко невинен наистина е Джейсън? Не мога да спра да се питам. Той ли е изкопал гроба на баща си? Той ли е подпалил бунгалото?
— По някакви причини ти си убедена, че не е убил дядо си. Това е всичко, за което сега трябва да се безпокоиш. Другите обвинения просто ги остави настрана.
Тя не можеше да се отпусне. Фактът, че разказа на Пол, и че небето не се сгромоляса върху нея, я караше да трепери:
— Заболя ме за Сара и за нейния син. Трябваше да се намеся. Мисля, че… все още не съжалявам. Джейсън загиваше, Пол.
Той се пресегна, взе ръцете й и ги потърка между своите:
— Студено ти е.
Тя се остави на слънчевата топлина и на ръцете му.
Пол галеше леко и стеснително коленете й. Там, на пода беше толкова топло. Изтощена от усилията, които положи, за да разкаже истината, тя облегна главата си на раменете му и притвори очи.
— Ти си по-близо до пандиза, отколкото предполагах. Не е трябвало да се намесваш. Може да влезеш в затвора. Това е съвсем реална възможност.
— Бях арогантна, Пол. Бях започнала да мисля, че мога да спася всекиго. Какво мислиш, че трябва да направя?
… Ако живея тук, ще паля огън в каменната камина, ще поставя един стол точно в това слънчево петно, с пухени възглавници по земята и табуретка за краката. Точно тук, до новия стол, ще сложа масичка, затрупана от вестници и чаша кафе. И тогава, отдадена на абсолютната леност, ще дремя като Хичкок, нехайна и щастлива, на музика, точно като тази, която звучи сега някъде навън, мека и приятна…
Унасяше се дълбоко, защото чу гласът на Пол, заглушаващ музиката, натрапчив като хрущенето на чакъл под тежки обувки, да казва:
— Сега не се безпокой за това, Нина, случая поемам аз. Първо, ще кажа на Сенди, че ще приемеш предложението. Второ…
Но тя вече не го чуваше.
27
— Помощник Бийти. — Нина наклони глава. Преди час Пол я беше оставил да поспи десетина минути и сега тя се чувстваше като новородена.
— Госпожице Рейли.
Нина преглеждаше бележките си. Независимо от горещината в залата Имейджисън изглеждаше пъргав и енергичен. Косата му беше влажна, като че ли беше ходил да плува. Всички останали изглеждаха потиснати, особено Джейсън, който едва й промърмори нещо в петте минути, които имаха преди началото на следобедното заседание. Тя започна направо:
— Помощник Бийти, открихте ли някакви отпечатъци от пръсти на Джейсън де Биърс на мястото на пожара, на Райт Лейк?
— Все още не са излезли всички резултати.
— Мисля, че казахте, че единствените отпечатъци, които сте открили, са от спалните и са на Куентин де Биърс.
— Не казах точно това. Казах, че отпечатъците на Куентин де Биърс са сред онези, които сме снели. От спалните има още отпечатъци, които не са идентифицирани. Това, че нямаме отпечатъци от дневната, се дължи на факта, че стените и обзавеждането са почти изцяло повредени от дима или са изгорели. Ние имаме и няколко, все още неидентифицирани, от външната врата.
Можеше ли да чуе как бие сърцето й?
— Вие имате две групи отпечатъци от пръстите на Джейсън де Биърс, снети при издаване на шофьорската му книжка и при задържането му, така ли?
— Да.
— Сравнихте ли тези отпечатъци с неидентифицираните отпечатъци, взети от спалнята и антрето?
— Да.
— И?
— Не съвпадат.
— Там няма отпечатъци от заподозрения?
— Няма.
Тоя младок със сигурност има късмет с отпечатъците, говореше лицето на Бийти.
— Благодаря ви. — Тя погледна бележките си, за да даде възможност този факт да проникне в главата на съдията. — Вие сте говорили с някои от съседите, които твърдят, че са виждали Джейсън де Биърс в бунгалото на Райт Лейк. За кое време се отнасят тези показания?