Спиращият войната

Тя се поколеба, след което вдигна колебливо гуавата.

— Хвърли ми я — каза Лайтсонг.

Тя му я подхвърли. Той ловко я улови и я включи в жонглирането с лимоните.

— Не знаех, че го мога това. Не и до днес. Как си го обясняваш?

— Аз… — Блашуивър млъкна.

Той се засмя.

— Не помня да съм те виждал някога останала без думи, скъпа.

— А аз не помня да съм виждала някога бог да жонглира с плодове.

— Не е само това — каза Лайтсонг и се наведе, след като едва не изтърва един от лимоните. — Днес открих, че знам удивително много моряшки термини, че съм фантастичен в математиката и че имам доста добър усет за рисуване. От друга страна, нищо не знам за производството на бои и не разбирам от коне или от градинарство. Нямам никакъв талант като скулптор, не знам чужди езици и — както видя — в грънчарството съм ужасно зле.

Блашуивър го гледаше и мълчеше.

Той също я погледна и остави лимоните да паднат, но улови гуавата във въздуха и я метна на един слуга да му я обели.

— Предишният ми живот, Блашуивър. Това са умения, които аз — Лайтсонг — нямам никакво право да притежавам. Който и да съм бил преди да умра, той е могъл да жонглира. Той е разбирал от мореплаване. И е рисувал.

— Не би трябвало да се притесняваме за хората, които сме били преди — каза Блашуивър.

— Аз съм бог — заяви Лайтсонг, взе блюдото с обелената и нарязана гуава и предложи късче на Блашуивър. — И, кълна се в Привиденията на Калад, ще се притеснявам за каквото благоволя.

Тя помълча. После се усмихна и си взе резенче.

— Точно когато бях решила, че съм те разбрала и…

— Изобщо не си ме разбрала — подхвърли той небрежно. — Аз самият също не се разбирам. Това е проблемът. Е, ще ходим ли?

Тя кимна и тръгна с него през моравата, а слугите им вдигнаха слънчобраните, за да им правят сянка.

— Не можеш да ме убедиш, че никога не си се чудила — каза Лайтсонг.

— Скъпи — отвърна тя и засмука резенчето гуава. — Била съм скучна преди.

— Откъде знаеш?

— Защото съм била обикновена личност! Трябва да съм била… Добре, виждал ли си обикновени жени?

— Пропорциите им доста отстъпват на твоите стандарти, знам. Но много от тях са привлекателни.

Блашуивър потръпна.

— Моля те. Защо толкова искаш да знаеш за живота си като обикновен човек? А ако си бил убиец или изнасилвач? Още по-лошо, ако не си имал добър усет за мода?

Той изсумтя, забелязал искрата в окото й.

— Правиш се на наивна. Но мога да видя любопитството. Трябва да опиташ някои от тези неща, да им позволиш да ти кажат малко коя си била. Трябва да е имало нещо специално в теб, за да си се Завърнала.

— Хм. — Тя се усмихна и пристъпи към него. Той спря, щом пръстът й пробяга по гърдите му. — Е, ако ще опитваш нови неща днес, може би има още нещо, за което трябва да помислиш…

— Не се опитвай да сменяш темата.