Спиращият войната

Знаеше, че не е заслужил с нищо могъщата си физика. Също като знанието как се жонглира, по някакъв начин той разбираше, че човек обикновено трябва да работи тежък ръчен труд, за да се сдобие с такива мускули. Излежаването, яденето и пиенето би трябвало да го направят дебел и отпуснат.

„Но е имало дебели богове — помисли той, спомнил си някои от картините, изобразяващи Завърнали се преди него. — В културната ни история е имало време, когато това се е приемало като идеал…“ Дали външността на Завърналите се имаше нещо общо с начина, по който ги виждаше обществото? Мнението на хората за идеална красота може би? Това със сигурност щеше да обясни Блашуивър.

Някои неща оцеляваха при преобразяването. Език. Умения. И социалният опит също. Предвид това, че боговете прекарваха живота си затворени на това плато, сигурно трябваше да са много по-лошо приспособени, отколкото бяха. Най-малкото трябваше да са невежествени и наивни. Но повечето бяха завършени интриганти, експерти в сложностите на политиката и с удивително добър усет за това, което ставаше във външния свят.

Самата памет не оцеляваше. Защо? Защо Лайтсонг можеше да жонглира и да разбере значението на думата „бушприт“, а в същото време не можеше да си спомни кои са били родителите му? И чие беше лицето, което виждаше в сънищата си? Защо напоследък в сънищата му господстваха бури и ветрове? Какво представляваше червената пантера, която отново се бе появила в кошмарите му предната нощ?

— Блашуивър — каза Хоупфайндър. — Стига. Преди да продължим, трябва да изтъкна, че явните ти опити да ме съблазниш няма да ти спечелят нищо.

Блашуивър извърна очи смутена.

Лайтсонг се измъкна от размишленията си и каза:

— Скъпи Хоупфайндър. Тя не се опитва да те съблазни. Трябва да го разбереш. Аурата на съблазън на Блашуивър просто е част от това, което е тя. Част от онова, което я прави толкова чаровна.

— Въпреки това. Няма да бъда склонен нито с това, нито от параноидните й аргументи и страхове.

— Връзките ми не смятат, че тези неща са просто „параноя“ — каза Блашуивър, след като отнесоха блюдата с плодове. На тяхно място дойде изстудено рибно филе.

— Връзки ли? — попита Хоупфайндър. — И кои точно са тези „връзки“, за които непрекъснато споменаваш?

— Хора в самия дворец на Бога крал.

— Всички имаме хора в двореца на Бога крал — отвърна Хоупфайндър.

— Аз нямам — намеси се Лайтсонг. — Може ли да ми дадете някой от вашите?

Блашуивър завъртя очи.

— Моята връзка е доста важна личност. Чува и знае някои неща. Войната наистина предстои.

— Не ти вярвам — каза той, докато човъркаше храната си. — Но това всъщност е без значение, нали? Не си тук, за да ме накараш да ти повярвам. Просто искаш армията ми.

— Кодовете ти — каза Блашуивър. — Защитните фрази за Безжизнените. Какво ще ни струва да ги получим?

Хоупфайндър зачовърка отново рибата си.