Спиращият войната
- Автор: Сандерсон Брендон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-464-2
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спиращият войната». Краткое содержание книги:
Мъртвата кожа беше с десет оттенъка по-бяла от живата. Причиняваше го кръвта, изцедила се от вените. Почти все едно… все едно, че кръвта беше цветът, излят от буретата му. Боята на човешки живот, така безгрижно пролята, за да остане платното бяло.
Извърна очи.
— Виждате ли? — промълви Дент до нея.
Тя кимна мълчаливо.
— Помолихте за това. Е, сега виждате какво прави той. Затова бяхме толкова обезпокоени. Погледнете раните.
Тя се обърна отново. В усилващата се утринна светлина успя да види нещо, което бе пропуснала преди. Кожата точно около раните от меча беше напълно изцедена от цвят. Самите рани имаха някакъв тъмночерен оттенък. Все едно бяха заразени с някаква ужасна болест.
Вивена отново се обърна към Дент.
— Да вървим — каза той и я изведе от тълпата точно когато градските стражи, подразнени от многото зяпачи, започнаха да нареждат на хората да се отдръпнат.
— Кои са те? — попита Вивена.
Дент гледаше право напред.
— Банда крадци. С които работехме.
— Смяташ, че може да е тръгнал след нас?
— Не съм сигурен — каза Дент. — Сигурно би могъл да ни намери, ако иска. Не знам.
Тонк Фах се приближи към тях и каза:
— Бижутата и Буцата са нащрек. Никой от нас не го вижда никъде.
— Какво е станало с кожата на онези мъже? — попита Вивена.
— От онзи негов меч е — изръмжа Дент. — Трябва да намерим начин да се справим с това, Тонк. Рано или късно пътищата ни ще се пресекат. Усещам го.
— Но какво представлява този меч? — попита Вивена. — И как е изцедил цвета от кожата им?
— Ще трябва да му го откраднем, Дент — каза Тонк Фах и се почеса по брадичката.
Бижутата и Буцата се приближиха и закрачиха от двете им страни в реката от хора по улицата.
— Да го откраднем? Не, не го пипам това! Трябва да го накараме той да го използва. Да го извади. Няма да може да го задържи задълго. След това ще можем да го свалим лесно. Лично ще го убия.
— Той надви Арстийл — каза тихо Бижутата.
Дент замръзна.
— Не надви Арстийл! Не и в дуел поне.
— Вашер не използва меча — каза Бижутата. — В раните на Арстийл нямаше черно.
— Значи е използвал хитрост! — каза Дент. — Засада. Съучастници. Каквото и да е. Вашер не е дуелист.
Вивена вървеше, замислена за мъртвите. Дент и другите бяха говорили за убийствата на Вашер. Поискала беше да види какво става. Е, вече беше видяла. И видяното я безпокоеше. Притесняваше я. И…
Усети лек сърбеж и се намръщи.
Някой с много Дъх я наблюдаваше.
„Хей! — каза Нощна кръв. — Това е Вара Трилидийс! Трябва да идем да поговорим с него. Ще се радва да ме види.“
Вашер стоеше на върха на сградата. Изобщо не се притесняваше кой го вижда. Рядко се притесняваше. Безкраен поток хора минаваше долу по пъстрата улица. Вара Трилидийс — Дент, както се наричаше сега — вървеше сред тях с екипа си. Жената — Бижутата. Тонк Фах, както винаги. Невежата принцеса. И изчадието.
„Тук ли е Шашара? — попита Нощна кръв възбудено. — Трябва да се видим с нея! Ще се притеснява какво е станало с мен.“
— Отдавна убихме Шашара, Нощна кръв — каза Вашер. — Също както убихме Арстийл. — „Също както рано или късно ще убием Дент.“
Както обикновено, Нощна кръв отказа да признае смъртта на Шашара.
„Тя ме направи, знаеш. Направи ме да унищожавам неща, които са зли. Доста добър съм в това. Мисля, че ще се гордее с мен. Трябва да поговорим с нея. Да й покажем колко добре си върша работата.“
— Добър си, да — прошепна Вашер. — Прекалено добър.
Нощна кръв започна да си тананика, доволен от уж похвалата. Вашер обаче остана съсредоточен върху принцесата и екзотичната й рокля — изпъкваше като снежинка в тропическия зной. Трябваше да предприеме нещо с нея. Толкова много неща се разпадаха заради нея. Планове, рухващи като лошо струпани сандъци и вдигащи тропот с рухването си. Не знаеше къде я е намерил Дент, нито как я държи под контрол. Но бе изкусен да скочи долу и да остави Нощна кръв да я порази.
Убийствата от предната нощ бяха привлекли твърде много внимание. Нощна кръв беше прав. Вашер не го биваше много в дебненето. Мълвата за него се беше пръснала из града. Това беше и добро, и лошо.
„По-късно — помисли той и извърна поглед от глупавото момиче и свитата й наемници. — По-късно.“
30.
— Лайтсонг! — възкликна Блашуивър. — Какво правиш, в името на Многоцветните тонове?
Без да й обръща внимание, Лайтсонг задържа ръце върху буцата мокра глина пред себе си. Слугите и жреците му стояха в широк кръг и изглеждаха почти толкова объркани като Блашуивър — тя бе дошла в павилиона му само преди няколко мига.