Спиращият войната

Това не ми е дадено. Аз виждам само цвета. Богатите, възхитителни цветове, които съставят всички неща и им дават живот. Не мога да се съсредоточа само върху лицето, както правят мнозина. Виждам искрата в очите, червенината на бузите, багрите на кожата — дори всяко петно има определена форма. Всички хора са чудесни.“

Изтри. „Тъй че, когато говоря за красота, трябва да говоря за различни от цветовете неща. А ти си различна. Не знам как да го опиша.“

Вдигна очи и Сири изведнъж осъзна колко близо са един до друг. Тя само по долната си риза и покрита с тънкия чаршаф. Той, висок и с широки рамене, с душа, която караше цветовете на завивките да се пречупват като светлината през призма. Усмихна й се на светлината от огъня.

„О, боже… — помисли тя. — Това е опасно.“

Покашля се, след това се надигна и отново се изчерви.

— Ами. Мм, да. Много мило. Благодаря ти.

Той отново наведе очи. „Бих искал да мога да те пусна да си идеш у дома, да видиш отново своите планини. Навярно бих могъл да обясня това на жреците.“

Тя пребледня.

— Не мисля, че ще е добре да им издаваш, че можеш да четеш.

„Бих могъл да използвам художественото писмо. Много е трудно за писане, но те ме научиха, за да мога да общувам с тях, ако ми се наложи.“

— Все пак. Ако им кажеш, че искаш да ме пратиш у дома, това може да издаде, че си говориш с мен.

Той спря да пише, замисли се и написа:

„Може би това ще е добре?“

— Сузеброн, те се канят да те убият.

„Нямаш доказателство за това.“

— Добре, подозрително е, най-малкото. Последните двама Богове крале са умрели месеци след като са създали наследник.

„Твърде недоверчива си — написа Сузеброн. — Непрекъснато ти го казвам. Моите жреци са добри хора.“

Сири го погледна твърдо.

„Освен че ми отрязаха езика“, призна той.

— И те държат под ключ, и не ти казват нищо. Виж, дори да не се канят да те убият, те знаят неща, които не ти казват. Може би има нещо общо с БиоХромата — нещо, от което умираш, след като се появи наследникът ти.

Сири се намръщи и се отпусна на леглото. „Възможно ли е да е това?“

— Сузеброн, как предаваш Диханията си?

Той помисли.

„Не знам. Всъщност… много неща не знам за това.“

— Аз също — каза тя. — Могат ли да ти отнемат Дъха? Да го дадат на сина ти? Ами ако точно това те убива?

„Не биха направили това“, написа той.

— Но може би е възможно. И може би точно това става. Затова да имаш дете е толкова опасно! Те трябва да получат нов Бог крал и това те убива.

Той поседя с дъската за писане в скута си, после поклати глава и написа:

„Аз съм бог. Не ми се дават Дихания, роден съм с тях.“

— Не — каза Сири. — Сини пръсти ми каза, че си ги събирал столетия. Че всеки Бог крал получава два Дъха седмично вместо един и ги трупа в запас.

„Всъщност някои седмици получавам по три или четири“, призна той.

— Но ти трябва само един седмично, за да оцелееш.

„Да.“

— А те не могат да позволят такова богатство да умре с теб! Твърде много ги е страх да позволят да го използваш, но също така не могат да си позволят да го загубят. Тъй че, когато се роди ново дете, взимат Дъха от стария крал — като го убият — и го дават на новия.