Разгромът

— Но минаха седмици, откакто писах, издавайки заповед за незабавната им екзекуция!

— Много съжалявам, владетелю Отори, но не сме получили… — понечи да се оправдае Сонода, но Такео го прекъсна.

— Не сте получили или ти реши да не изпълниш? — даде си сметка, че говори по-рязко, отколкото беше редно.

Сонода се опита да скрие оскърблението си.

— Уверявам ви — каза той, — ако бяхме получили нареждането ви, щяхме да го приведем в действие. От известно време се питах защо закъснява толкова. Щях да го изпълня лично, но съпругата ми се обявява в защита на милостта и състраданието.

— Изглеждат тъй млади, а момичето…

— Надявах се да пощадя живота им — отвърна Такео. — Ако семейството им бе проявило готовност да преговаря с нас, нямаше да има нужда да умрат. Но те не показаха нищо подобно, нито пратиха вест. По-нататъшното забавяне би изглеждало като слабост.

— Ще се разпоредя за утре — увери го Сонода.

— Да, вероятно така трябва — съгласи се Аи. — Вие ще присъствате ли?

— След като съм тук, длъжен съм — отвърна Такео. Присъствието на високопоставен служител при изпълнение на наказание за държавна измяна подчертаваше законовата разлика между екзекуция и убийство.

Заповедта му бе изпълнена на следния ден с меч. Когато ги доведоха в негово присъствие, преди да им завържат очите, той им каза, че баща им Госабуро е мъртъв, убит от Кикута, вероятно защото е пожелал да преговаря за живота им. Те не реагираха може би защото не му повярваха. В очите на момичето внезапно проблеснаха сълзи, но и двамата посрещнаха смъртта смело, дори дръзко. Той се възхити на куража им и съжали за безсмислената загуба, разсъждавайки с тъга, че му се падаха роднини по кръв; нямаше как да не забележи, че и двамата имаха на дланта си правата линия на Кикута… и ги познаваше от деца.

Решението бе взето съвместно с Каеде и по съвета на висшите му васали в пълно съответствие със закона. При все това му се щеше да бе станало другояче, а смъртта на момчето и момичето наистина му се стори като зла поличба.