Разгромът

— Това разумно ли е? — попита Минору. — Писмата може да бъдат заловени, особено…

— Особено какво?

— Ако фамилията Муто вече не са сигурни на кого дължат вярност.

Такео разчиташе на мрежата на Племето за бърз пренос на кореспонденцията между градовете на Трите провинции — това бяха младежи с голяма издръжливост, които разнасяха писма от един град до друг. Онова, за което винаги се бе уповавал на Таку, бе нещо различно.

Сега се взря в Минору, усещайки как в душата му се прокрадва съмнение. Писарят му знаеше повече от всеки друг за тайните в Трите провинции.

— Ако фамилията Муто изберат Зенко, по кой път ще поеме Таку? — попита той тихо.

Минору вдигна рамене едва забележимо, но устните му останаха плътно стиснати и той не отговори.

— Да запиша ли последното ви изречение? — попита той.

— Настоявай Таку да дойде лично.

Продължиха пътуването си на Изток, но този разговор остана в съзнанието му. „Успявам да надхитря Кикута вече толкова време, помисли си. Може ли да избегна и Муто, ако се обърнат срещу мен?“

Започна да се съмнява дори във верността на братята Курода — Джун и Шин, които го съпровождаха както винаги. До този момент бе вярвал в тях безрезервно — макар че не можеха да използват невидимостта, те умееха да я долавят, а и бяха обучени на бойните техники на Племето от самия Кенджи. В миналото бдителността им го бе спасявала неведнъж, но ако трябваше да избират между него и Племето, запита се той за пореден път, по кой ли път биха поели?

Беше постоянно нащрек, ослушваше се за най-малкия шум, който можеше да вещае нападение. Конят му Тенба усети безпокойствието на ездача си; Такео бе успял да изгради с животното здрава връзка, почти толкова здрава, колкото навремето с Шън. Тенба бе също толкова отзивчив и интелигентен, но по-неспокоен. Ездач и кон пристигнаха в Инуяма изтощени и напрегнати, а най-трудната част от пътуването все още предстоеше.

Инуяма кипеше от въодушевление и оживление — пристигането на владетеля Отори и мобилизирането на армията означаваха, че търговци и оръжейници бяха затрупани с работа ден и нощ; виното се лееше също тъй изобилно, а парите непрестанно сменяха притежателите си. Такео бе посрещнат от Аи — другата сестра на Каеде — и съпруга й Сонода Мицуру.

Такео бе искрено привързан към Аи, нейната нежност и добросърдечност предизвикваха възхищението му. Тя не притежаваше почти свръхестествената красота на сестрите си, но имаше привлекателна външност. Беше доволен, че тя и Мицуру се бяха оженили, тъй като двамата се обичаха искрено. Аи с удоволствие разказваше как навремето стражите в Инуяма възнамерявали да убият нея и Хана, когато разбрали за смъртта на Араи и за поражението на армията му, и как Мицуру превзел крепостта, скрил момичетата на безопасно място и чрез преговори успял да постигне капитулацията на Източната провинция и предаването й в ръцете на Отори. В знак на признателност Такео бе уредил брака му с Аи, който очевидно бе желан и за двете страни.