Разгромът

Двете сестри се прегърнаха.

След като се разделиха, Мая почувства прилив на сили от доверието на Шигеко в нея. Това бе едно от нещата, които я крепяха през дългата зима в Хофу, когато студеният вятър не спираше да духа откъм морето, довявайки не истински сняг, а суграшица и леден дъжд. Козината на котето беше топла и тя често се чувстваше изкушена да я използва, отначало все още нащрек, а после с нарастваща увереност, докато се учеше да подчинява духа на животното на собствената си воля. Все още имаше много елементи от пространствата между двата свята, които я ужасяваха — гладните призраци с техните неутолими копнежи, съзнанието й за някакъв вид интелигентност, която я диреше, без да я познава достатъчно. Беше като светлина в мрака. Понякога се взираше в нея и чувстваше нейната привлекателност, но в повечето случаи отбягваше сиянието й и оставаше в прикритието на сенките. От време на време долавяше откъслечни думи и шепот, които не можеше да разбере.

Другото, което бе обсебило мислите й през дългата зима, бе причината да е толкова ядосана на баща си — тайнственото момче, което й се падаше полубрат, за когото никой не говореше, но по думите на Таку щеше да убие собствения им баща! Щом се замислеше за това момче, емоциите й ставаха объркани и неуправляеми, котешкият дух заплашваше да обсеби волята й и да направи онова, което желаеше — да се втурне към светлината, да се заслуша в гласа, да го разпознае и да му се подчини.

Често се будеше с писъци от кошмарите си, съвсем сама в стаята, тъй като Сада вече прекарваше всяка нощ при Таку. Лежеше будна до разсъмване, страхувайки се да затвори очи, треперейки от студ, копнеейки да усети топлината на котето и уплашена, че може да го стори.

Сада бе уредила двете да живеят в една от къщите на Муто, която се намираше между реката и имението на Зенко. Някогашната пивоварна понастоящем се използваше единствено за склад, тъй като Хофу процъфтяваше и нарасналият брой купувачи бе принудил семейството да се премести в по-просторни помещения.

Също както в Маруяма, фамилията Муто осигуриха стражи и слуги; извън къщи Мая продължи да се облича като момче, но вътре си беше момиче. Помнеше напътствията на Шигеко и си отваряше ушите, подслушваше водените шепнешком разговори около себе си, бродеше из пристанището, когато времето беше хубаво, и разказваше на Таку и Сада повечето от онова, което бе чула, но не всичко. Някои от слуховете я стъписваха и вбесяваха и тя не искаше да ги повтаря. Нито пък смееше да попита Таку за момчето, което й се падаше полубрат.