Тайният портал

Той свали металната си престилка и тогава видях, че тя бе изработена подобно на средновековна плетена метална ризница. Куршумът бе заседнал отпред в металната тъкан — почти както преди това се бе получило с Прини, само дето при Хосе ставаше дума за планирана мярка за сигурност, докато принцът дължеше живота си на ангела си хранител.

— Някой трябва да обясни на хората там вътре, че машината вече не работи. — Хосе посочи към свързващите с главната зала врати и гостите, които, дискутирайки, се бяха събрали в банкетната зала и явно очакваха следващата част от представлението.

— Какво по-точно имаш предвид? — попита Себастиано притеснено. — Нали ще успееш отново да я оправиш?

— Надявам се — отвърна Хосе и се обърна към инженера. — Вие какво ще кажете, мистър Стивънсън?

Той кимна блажено.

— С ваша помощ всичко ще успея да оправя, мистър Маринеро!

Двамата със Себастиано разменихме изумени погледи.

— Върнал си му паметта? — попита Себастиано.

— Нищо друго не ми остана — отвърна Хосе със съжаление. — Отчаяните ситуации понякога изискват отчаяни мерки. Но изобщо не си въобразявай, че това ще ми стане навик! Имам предвид, докъде ще стигнем, ако изведнъж хората се сдобият с двойна биография?

— На мен ми се струва съвсем нормално — изтъкна бурно мистър Стивънсън. — Обичам жена си повече от всичко и с нея имаме десет години съвместен брачен живот, макар и те да съществуват само в представите ми. Обичам кучето и къщата си, и работата в работилницата ми. Но също толкова ценя и модерните ми познания по физика, както и някои други полезни умения, които съм придобил след дългогодишно обучение. Вие ми обещахте да запазите всичките ми спомени. Всичките! — завърши той настоятелно.

Хосе въздъхна.

— А в замяна вие ми обещахте, че няма да правите модерни открития. И най-вече на бърза ръка ще забравите как заедно от парна машина направихме машина на времето.

— Изключително много ще се постарая — отвърна мистър Стивънсън.

— Вътрешното чувство ми подсказва, че това старание ще е напразно.

И моето вътрешно чувство ми казваше същото, но според мен имаше по-важни неща.

— Трябва да намерим Джери.

— Никога няма да го намерим — рече мистър Скот със същия гробовен глас като преди малко. — Нямаме и най-малката отправна точка къде може да е.

— По-добре щеше да е да ни се бяхте доверили, вместо да ни предавате на Фицджон — изтъкна Себастиано.

— Е, явно сте прозрели предателството ми, защото тайно изместихте „Проект Огледало“ с един ден напред — отвърна тихо мистър Скот. — По този начин се превърнах във ваше оръжие, нали? Използвахте ме, за да снабдите Фицджон с фалшива информация.

— Точно така — отвърна невъзмутимо Хосе.

Слисана, местех поглед от единия към другия. Себастиано езнаел, че мистър Скот е замесен?

— Защо нищо не сте ми казали? — оплаках се. — А аз набедих горката икономка!

— Не знаехме, че ще се появи тук с пистолет — рече Хосе. — В това отношение той бе жокерът на Фицджон.