Тайният портал

— Оооо! — разнесе се единодушното възклицание на тълпата. Стоящите наоколо отстъпиха назад, когато от огнището изскочи облак от искри и се издигна в нощното небе.

— Не се притеснявайте, машината функционира безупречно! — извика мистър Стивънсън.

— Но какво по-точно може да прави, освен да бълва една камара пара и да вдига шум до небесата? — извика в отговор Прини, който бе в отлично настроение.

— Това е нещо като машина за пътувания — провикна се мистър Стивънсън с блеснали очи. — Когато работи на пълни обороти и налягането в парните котли е най-високо, човек може да влезе в нея и отново да излезе на желано от него място. — Инженерът посочи един тесен, голям колкото човешки бой отвор с боядисана в червено метална рамка, който до този момент не бях виждала на машината.

— И къде по-точно ще излезе? — провикна се един от зрителите.

— Машината е настроена така, че човек ще се появи оттатък в банкетната зала — отвърна мистър Стивънсън.

— Звучи като вълнуващ трик — реши Прини. — Нека да го изпробваме. Някой доброволец? — Огледа се наоколо и погледът му се спря върху брат му. Усмихвайки се весело, принцът кимна. — Хубаво забавление за пътувал надлъж и нашир мъж, нали? Хайде, стари друже, влизай вътре! — Той се огледа наоколо. — Брат ми многократно е обиколил целия свят, той не се страхува нито от смъртта, нито от дявола! — Принцът побутна Фицджон напред.

Моментът бе настъпил. Себастиано се приготви, при нужда да се включи.

— Добър опит — чух Фицджон да казва.

Той звучеше подигравателно. И в следващия миг се вцепених, защото за това, което последва, изобщо не бяхме подготвени. Някой се бе приближил в гръб до принц-регента с изваден и готов за стрелба пистолет. Потропването на дървения крак бе заглушено от тракането на машината.

— Мистър Скот! — извиках недоумяващо.

Чак в този момент осъзнах, че не Реджиналд, а мистър Скот имаше решаващата роля в резервния план Б на Фицджон.

Старият книжар се обърна за миг към мен.

— Толкова съжалявам — рече той. Въпреки уплашените викове, които се разнесоха от всички страни, разбрах какво ми казва, тъй като той стоеше точно до мен. — Трябва да го направя. — В очите му блестяха сълзи, устните му трепереха от мъка. — Той държи Джери.

Старият мъж се прицели в Прини и стреля. Нямаше кой да предпази принц-регента от покушението — никой, освен огнярят. Той рязко се нахвърли върху мистър Скот, който загуби равновесие и падна на земята. Но въпреки това Прини бе улучен и също рухна на пода. Огнярят изпусна предпазните си очила и стана видно, че е само с едно око.

— Действай! — изкрещя той.

Но Себастиано вече се бе задействал. Той не обърна внимание на Прини, който с изумена физиономия седеше на пода и притискаше с ръка гърдите си. Игнорира и големия револвер, който изведнъж се появи в ръката на Фицджон и се насочи към Хосе. А аз направих най-дългия скок от място, който някога съм постигала, и заедно със Себастиано забутах Фицджон към парната машина.