Лунните градини

— Острата пика? — Старата се изсмя. — Самоуверен младок!

— Такъв си е, но баргастите му дадоха това име. Преди три дни му скочиха пет легиона от Златните моранти. Джорик се изтегли под прикритието на нощта и жертва две трети от армията си на изток и запад — баргастите му умеят да изчезват на места, където всякакво прикритие изглежда невъзможно. Вчера „изпадналата му в паника сган“ се обърна и се опря на Златните. Баргастите му се врязаха като клещи. Два морантски легиона бяха пометени, останалите се оттеглиха в леса, а половината им обоз остана пръснат из равнината.

Старата го изгледа с едно око.

— Планът на Джорик ли беше?

Бруд кимна.

— Той е от Пурпурната гвардия, въпреки че баргастите си го наричат със свое име. Млад е и дързък.

Гарванът огледа картата.

— А на изток? Какво става с Лисичия проход?

— Държи се — отвърна Бруд. — От другата страна са главно мобилизираните на Станис — воюват по принуда и са неудобен съюзник на Малаз. Ще видим колко струва Пурпурната гвардия след година, когато при Нисст слезе следващата вълна морски пехотинци на Малаз.

— Защо не ударят на север? — попита Старата. — Принц К’азз може да освободи Свободните градове до зимата.

— По тоя въпрос с принца сме се разбрали — каза Бруд. — Той ще стои там, където е.

— Защо? — настоя тя.

— Тактиката ни си е наша работа — изръмжа Бруд.

— Мнителен кучи син — измърмори Старата, подскочи и кацна в южния край на картата. — Я да те клъвна сега по най-слабата част. Между теб и Пейл няма нищо освен ривите. А из равнината са се раздвижили сили, за които дори ривските шамани не знаят нищо — но нашият воин не проявява особена загриженост. Защо ли е така?

— Свързах се с маговете на принц К’азз, както и с шаманите на Баргаст и Риви. Онова, което се роди в равнината, не е на ничия страна. Само е и е изплашено. Ривите вече са започнали да го издирват. Загрижен? Не, не от това. Все пак на юг стават много по-сериозни неща.

— И в центъра на всичко е Аномандър — изграчи Старата. — Плете заговор след заговор, пръска строшено стъкло по пътя на всеки. Не съм го виждала никога в по-добро настроение.

— Стига клюки. Носиш ли ми някакви новини?

— Разбира се, господарю. — Старата разкърши криле и въздъхна. Почеса се с клюн, схруска една бълха и я глътна. — Знам кой държи Въртящата се монета.

— Кой?

— Един младок, щастлив в невежеството си. Монетата се върти и показва едното или другото си лице на всички около него. Те си имат своя игра, но тя ще се слее с по-големи неща и така тънките нишки на Опонн ще въздействат в сфери, иначе недостъпни за влиянието на Шегаджиите.

— Какво знае Рейк?

— За това — много малко. Но ти знаеш много добре каква неприязън изпитва той към Опонн. Би пресякъл тези нишки, ако му се отвори възможност.