Лунните градини

— Това.

— Неговите думи?

— И вашите, сър. — Слугата пак се поклони и си тръгна.

Ток се намръщи още повече, наведе се над масата и мускулите му се стегнаха. Обърна се към входа на терасата и тъкмо в този момент влезе капитан Паран. Беше облечен като местен дребен благородник, без оръжие, и изглеждаше съвсем здрав. Ток се надигна ухилен от стола си.

— Не си прекалено изненадан, надявам се — каза Паран. Седнаха на масата и капитанът си наля вино. — Съобщението подготви ли те?

— Слабо — отвърна Ток. — Не съм сигурен как трябва да те приема, капитане. Това по заповед на адюнктата ли е?

— Тя вярва, че съм умрял — каза Паран и челото му се сбърчи. — И наистина бях, за известно време. Кажи ми, Ток, с Нокът ли говоря, или с войник от Втора?

Ток присви очи.

— Труден въпрос.

— Така ли? — Паран го изгледа напрегнато.

Ток се поколеба, след което отново се усмихна широко.

— Кълна се в Дъха на Гуглата, не, не е, разбира се! Е, капитане, добре дошъл в разформированата Втора.

Паран се засмя, явно успокоен.

— Кажи сега: каква е тази история с това, че си бил умрял, но не си, капитане?

Смехът на Паран секна. Той отпи глътка вино, преглътна и изсумтя:

— Опит за убийство. Трябваше да умра, ако не бяха Малът и Татърсейл.

— Какво? Лечителят на Уискиджак и магьосницата?

Паран кимна.

— Доскоро се възстановявах у Татърсейл. Указанията на Уискиджак са да пазя засега съществуването си в тайна. Ток… — той се наведе над масата, — какво знаеш за плановете на адюнктата?

Ток се загледа към градината. Татърсейл беше знаела… беше успяла да го скрие от всички на вечерята. Забележително.

— Сега — промълви той — задаваш въпрос на един Нокът.

— Да.

— Къде е Татърсейл? — Ток погледна капитана в очите.

— Ами… Тя пътува… към Даруджистан. Знае, че един Т’лан Имасс придружава адюнктата, и е убедена, че планът на Лорн включва убийството на Уискиджак и взвода му. Аз не съм съгласен с нея. Ролята ми в тази мисия беше да държа под око един член на взвода на сержанта и това лице беше единственото, което трябваше да умре. Тя ми възложи тази задача след три години служба при нея — това е награда и не мога да повярвам, че би ми я отнела. Това е всичко, което знам. Можеш ли да ми помогнеш, Ток?

— Мисията на адюнктата — заговори Ток, след като издиша тежко, — доколкото съм в течение, включва повече от убийството на Сори. Т’лан Имасс е с нея заради още нещо. Капитане — продължи той, — дните на Мостоваците са преброени. Сред хората на Дужек името на Уискиджак е почти свято. Има нещо, в което не можах да убедя адюнктата — всъщност тя, изглежда, смята обратното — но ако сержантът и Мостоваците бъдат премахнати, тази армия няма да бъде върната отново в строя, тя ще се разбунтува. И империята Малазан ще се окаже срещу Върховен юмрук Дужек, без нито един командир, който да може да се сравни с него. Дженабакъзката кампания ще се провали, а гражданската война като нищо може да се развихри в самото сърце на империята.