По пътя на отмъщението. Два гроба
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-499-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «По пътя на отмъщението. Два гроба». Краткое содержание книги:
Но тогава нещата се объркват – похитителите се измъкват, а съсипаният Пендъргаст се изолира в апартамента си в Ню Йорк. Но когато в няколко хотела в Манхатън е извършена серия ужасни убийства – дело на момче, което има едва ли не свръхестествена способност да се измъква от преследвачите си, лейтенант Д’Агоста от нюйоркската полиция се обръща към приятеля си Пендъргаст за помощ. Макар и с нежелание Пендъргаст се заема със случая и бързо открива, че убийствата са послание от похитителите на жена му.
Но какво означава то?
Когато похитителите посягат отново на най-близките на Пендъргаст, агентът от ФБР тръгва по пътя на отмъщението, решен да унищожи враговете си. Следите го отвеждат дълбоко в безкрайните джунгли на Южна Америка, където той се озовава лице в лице със старо зло, което би трябвало да е заличено отдавна…
60
След кея се извиваше леката дъга с чакъл плаж, а четиристотин метра по-нататък започваше гората, подобна на някаква тъмна, бодлива, сякаш непреодолима стена. Небето потъмня, когато слънцето се спусна през последния слой облаци и угасна във водовъртеж от светлина на хоризонта.
Пендъргаст бръкна в раницата си, извади червено фенерче, обърна се към невъзмутимия Егон и заговори тихо, с едва сдържано вълнение:
— Скъпи ми друже, сега настъпва времето на Кралица Беатрис.
Пое по плажа, следван от Егон. Няколко малки лодки бяха изтеглени на брега, с опънати да се сушат мрежи. По-нататък чакълът се смени с вулканична скала, а минути по-късно се озоваха на края на гората. Последната светлина умираше зад крепостта на острова, подчертавайки ярките прожектори. Над водата се разнесе друг далечен писък — птичи или човешки?
— Егон, каква е онази развалина там? — попита Пендъргаст и посочи към форта. — Защо е цялата осветена? Какво става там?
За момент Егон впери поглед в него и очите му отразиха светлината от крепостта. После проговори за първи път, откакто бяха заедно.
— Селскостопански проучвания. Животновъдство.
— Животновъдство ли? — Пендъргаст поклати глава. — Е, не ми влиза в работата. Нашата цел е гората. — Той бръкна отново в раницата и извади второ червено фенерче. — Това е за вас. Не използвайте обикновено фенерче, моля — Кралица Беатрис не обича ярката светлина. Следвайте ме, не се отделяйте и не вдигайте шум.
Подаде на Егон фенерчето и влезе в гората. Бодливите клони на араукариите се смесваха с гъстия храсталак и им препречваха пътя, всичко беше влажно, но Пендъргаст, слаб и подвижен като змия, се движеше бързо през тъмната мокра растителност, като насочваше фенерчето си в една или друга посока, вдигнал мрежата за пеперуди, готов да замахне.
— Не изоставайте! — прошепна през рамо на препъващия се зад него Егон.
Теренът започна да се издига. В тази част на гората нямаше никакви пътеки; не се виждаха никакви признаци за човешко присъствие извън градчето. Гората по всичко приличаше на затънтена джунгла. И в същото време, поради някаква необяснима причина, нещата не изглеждаха съвсем наред.
— Ето една! — изведнъж извика Пендъргаст. — Виждате ли я? Боже мой! Не мога да повярвам!
И в следващия миг изчезна в гъсталаците с фенер в ръка, размахал мрежата си като обезумял. Егон извика някъде отзад и се втурна след него, като чупеше клони.
След десетина минути. Пендъргаст наблюдаваше от един дебел клон на десетина метра над земята как Егон се препъва през гората, вика Фосет и осветява с мощен фенер храсталаците около себе си. В гласа му ясно личеше напрежение и паника.
Пендъргаст изчака половин час, докато спътникът му тръгна да го издирва някъде на юг. После се спусна безшумно и пъргаво като маймуна от дървото, покри червения си фенер със специално капаче и бързо тръгна на север, нагоре по склона. Продължи да се изкачва цял час, докато не стигна до тесен хребет — устието на кратер, долепен до основния.
Тук изключи фенера. Дърветата тук бяха по-редки и му откриваха изглед надолу към широкото дъно на огромния кратер, осветен от лунния сърп. Беше доста плитък, с диаметър няколко километра и площ от няколко хиляди хектара ниви и пасища, възползващи се от богатата вулканична почва. Това бе житницата на Нова Годои, несъмнено някогашното място на старата тютюнева плантация. Кратерът създаваше почти идеален за земеделие микроклимат. В отсрещния му край се издигаше компактна група мъртви вулканични конуси, подобни на черни цилиндри. До тях бяха долепени селскостопански навеси, оранжерии, плевни и силози. Всичко около тях бе притихнало, никакви светлини не нарушаваха кадифената тъмнина.
По устието минаваше едва забележима пътека и Пендъргаст тръгна по нея, докато не стигна до втора, спускаща се на зигзаг в кратера — стръмна отначало, но с приближаването на полята започна да става по-полегата. Секунди по-късно се намираше на края на първата нива — същинско море от царевица, напълно неподвижна на бледата лунна светлина. Пендъргаст навлезе в нея и продължи с бърза безшумна крачка към отсрещния край на кратера и селскостопанските постройки.
След царевичната имаше други ниви и градини, засети и засадени с най-разнообразни култури — домати, бобови, тикви, пшеница, памук, люцерна и тимотейка, както и тучни пасища за добитък. Пендъргаст бързо пресече всичко това и стигна до отсрещната страна при сградите.