По пътя на отмъщението. Два гроба
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-499-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «По пътя на отмъщението. Два гроба». Краткое содержание книги:
Но тогава нещата се объркват – похитителите се измъкват, а съсипаният Пендъргаст се изолира в апартамента си в Ню Йорк. Но когато в няколко хотела в Манхатън е извършена серия ужасни убийства – дело на момче, което има едва ли не свръхестествена способност да се измъква от преследвачите си, лейтенант Д’Агоста от нюйоркската полиция се обръща към приятеля си Пендъргаст за помощ. Макар и с нежелание Пендъргаст се заема със случая и бързо открива, че убийствата са послание от похитителите на жена му.
Но какво означава то?
Когато похитителите посягат отново на най-близките на Пендъргаст, агентът от ФБР тръгва по пътя на отмъщението, решен да унищожи враговете си. Следите го отвеждат дълбоко в безкрайните джунгли на Южна Америка, където той се озовава лице в лице със старо зло, което би трябвало да е заличено отдавна…
Пендъргаст тръгна надолу и когато теренът се изравни отново, се озова пред два стълба от лава от двете страни на пътя, с телена ограда и каменна стена, която се губеше в джунглата отляво и отдясно. Зад портала имаше постройка за стражата. Когато приближи, двама пазачи изхвърчаха навън с карабини в ръце. Започнаха да му викат на немски и насочиха оръжията си към него.
— Говоря само английски! — извика в отговор Пендъргаст и вдигна ръце. — Аз съм естествоизпитател! Дойдох да търся пеперуди!
Войниците явно никога досега не бяха попадали в подобна ситуация. Единият, който явно беше командирът, пристъпи напред и премина на отличен английски.
— Кой сте вие? Как се озовахте тук?
— Казвам се Пърсивал Фосет — каза Пендъргаст, разрови се в раницата си и извади британски паспорт. — Член на Кралското дружество. Дойдох с лодка по реката и мога да ви кажа, че пътуването никак не бе леко!
Стражите като че ли донякъде се успокоиха и отпуснаха оръжията.
— Това е частна собственост — каза командирът. — Не можете да влезете.
— Обиколих половината свят, за да открия пеперудата Кралица Беатрис, и няма да позволя да ме отпратят — отвърна Пендъргаст с писклив глас, комбиниращ молба и агресивност. После извади някакъв лист. — Имам препоръчително писмо от губернатора на провинцията и още едно от Санта Катарина. — Представи документите, които бяха на бланки, надлежно подпечатани и подписани. — Имам също и писмо от Кралското дружество, призоваващо да ми бъде оказано съдействие във важната ми мисия, както и друго от Департамента по лепидоптерология на Британския музей, подкрепено от Ентомологическото дружество на Бразилия. — Появиха се още бумаги. — Както виждате, мисията е от изключителна важност за науката! — Децибелите на гласа му се увеличиха.
Командирът взе наръча листа и ги прегледа. Намръщената му физиономия изкривяваше острите му нордически черти.
— Не допускаме посетители по какъвто и да бил повод — заяви той. — Както вече ви казах, това е частна собственост.
— Ако откажете да ме пуснете — пискливо отвърна Пендъргаст, — ще стане скандал. Ще се погрижа за това. Скандал!
Думите му породиха известно безпокойство в изражението на стража и той се дръпна настрани и се консултира с подчинения си. След това влезе в постройката и през прозореца се видя как се обажда по радиостанцията. Разговорът продължи известно време. Накрая командирът се върна при портата и каза:
— Чакайте тук.
След няколко минути по пътя се спусна джип, каран от мъж в маслиненозелени дрехи, друг мъж в сива униформа седеше на задната седалка. Джипът спря и онзи от задната седалка слезе. Макар да не беше облечен точно във военна униформа, стойката и походката му бяха войнишки.
— Отворете портата — каза той.
Стражите отвориха портата и мъжът пристъпи напред с протегната ръка.
— Аз съм капитан Шеерман — каза с лек немски акцент, докато се ръкуваше с Пендъргаст. — А вие сте господин Фосет?
— Доктор Фосет.
— Разбира се. Естествоизпитател, доколкото разбрах?
— Точно така — отвърна Пендъргаст, повишавайки войнствено тон. — Както казах на тези мъже, обиколих половината свят на мисия от огромна научна важност, подкрепен от губернаторите на два бразилски щата, а също така от Британския музей и Кралското общество в сътрудничество с Ентомологическото дружество на Бразилия. — Произнесе името на бразилското дружество на португалски, като се запъваше на всяка дума. — Настоявам да бъда посрещнат с подобаващата любезност! Ако ме отпратите, гарантирам ви, сър, че ще последва разследване. Много подробно разследване!
— Разбира се, разбира се — успокояващо рече капитанът. — Ако позволите…
Пендъргаст обаче нямаше намерение да млъква.
— Тук съм, за да намеря пеперудата Кралица Беатрис, Lycaena regina, отдавна смятана за изчезнала. Била е наблюдавана за последен път в калдерата Нова Годои през хиляда деветстотин трийсет и втора. Двайсетгодишните ми проучвания…
— Да, да — любезно, макар и с известно нетърпение го прекъсна капитанът. — Разбирам. Не е нужно да се вълнувате толкова, нито да се стига до разследване. Добре сте дошли. Имаме някои правила, но за вас ще направим изключение. Временно изключение.
Последва кратко мълчание.
— Е — рече Пендъргаст, — това е изключително мило от ваша страна. Изключително! Ако има някакви такси и…?
Капитанът вдигна ръка.
— Не, не. Единственото, за което ще настояваме, е да приемете ескорт.
— Ескорт ли? — Пендъргаст се намръщи.