Богиня [bg]

Клеър се взираше в Хелън, все още без да вярва напълно.

– Така че не се тревожете, че ще загинете в битката, просто не се набивайте на очи и не се изпречвайте на пътя. Всички да се хванат за ръце – нареди настойчиво. Когато се хванаха за ръце, тя погледна кръга си – кръга, който щеше да вземе със себе си толкова надалеч в бъдещето, колкото можеха да издържат, и беше признателна за компанията, дори и ако те откриеха, че не могат да останат с нея завинаги.

Накрая се вгледа в очите на Лукас – светлосините му очи, които съдържаха езеро от сила, по-дълбоко от всеки океан – и си помисли за клетвата му някой ден да заеме мястото на Хадес. Хелън знаеше, че когато дойде това време, тя щеше да слезе заедно с него. Адът беше там, където го нямаше Лукас. Нямаше да се разделят никога повече, независимо колко дълга се окаже вечността.

Освен ако, разбира се, Зевс не спечели и я изпрати в Тартар. Хелън знаеше, че ще трябва да понесе онази вечност сама.

Въздухът беше задръстен от лютив, черен дим. Веднага щом Хелън и нейната група се появиха, към тях сякаш от всички страни се втурнаха тела. Един мирмидонец е червена кожа и плоски черни очи нападна Хелън, мечът му замахна над главата й. Щом острието се спусна надолу, тя го улови в голата си ръка и изтръгна оръжието от хватката му. Завъртя се, нанасяйки му удар със задната част на свития си юмрук, и го видя как пада.

Погледна меча в ръката си и нямаше представа какво да прави с него, затова го подаде на Джейсън. Следващия път, когато вдигна поглед, видя, че Лукас, Орион, Хектор и Джейсън са образували собствена отбранителна линия с Анди, Клеър и Касандра зад тях. Може и да бяха на практика безсмъртни, но Клеър, Касандра и Анди не бяха силни като Потомци и бяха дори по-лоши бойци от Хелън.

Хелън чу смразяващия кръвта писък на Касандра и видя как Орион излиза пред нея, за да отсече главата на едно от морските чудовища на Посейдон. Въпреки това създанието продължи да напада Касандра, сякаш нямаше нужда от главата си – и вероятно наистина нямаше.

– Пророчице! – изсъска съществото през една от многобройните си дупки. Орион замахна отново с меча си и преряза черупката му на две – като разсече подобното на омар същество наполовина и го уби, но твърде късно.

Предупредени за присъствието й, вълна от безформени създания започнаха да изпускат слуз към Касандра. Подобно на куци кошмари, те не бяха създадени за суша и твърде меките им или прекалено твърди телесни части се подмятаха грозно, докато се влачеха към скъпоценния Оракул.

– Зевс има нужда от нея! Аполон гори от страст по нея! Посейдон настоява да я пленим за Олимп! – изгъргориха те, протягайки вонящите си крайници към Касандра. Тя изпищя ужасено, когато най-едрото същество се вкопчи в ръката й с нокът и в миг я завлече под черупката си.

– Не! – изрева Орион, като скочи върху подобното на омар създание с форма на подкова, което беше пленило Касандра, блъскайки по бронираната му черупка с голи ръце.