Богиня [bg]

Бяха останали няколко дузини войници, събрани около масата с картите, която бяха измъкнали отвън пред палатката, за да имат място.

Лукас пръв зърна Хелън и изтича при нея.

– Какво стана? – той я притисна здраво към гърдите си. – Чухме те да предизвикваш Зевс.

Хелън се дръпна назад и погледна Лукас в очите:

– Победих го – каза тя, все още без сама да го вярва напълно. Другите Потомци се групираха около нея, надавайки шокирани възклицания. – Подмамих го и го затворих в капан във Всесвят. Докато съществувам, той никога няма да излезе. А мирмидонците?

– Мислим, че са останали само трима – каза Кастор мрачно. – Теламон ги накара да се оттеглят. Свършиха – поне за днес, във всеки случай.

– Тепърва трябва да се справим с онзи Кракен – напомни й Хектор с посърнало изражение.

Хелън кимна и се обърна към Орион:

– Посейдон има ли контрол над него? – попита тя.

– Донякъде – отвърна Орион. – Може да го пуска на свобода и да го призовава обратно, но веднъж оказал се на свобода, Кракенът прави каквото си науми. – Посочи към безразборното клане около тях.

– Добре – Хелън кимна. – Предполагам, че Посейдон е следващият.

– Хелън? Сигурна ли си, че това е най-разумното... – поде Джейсън, но тя не го остави да се доизкаже.

– Предизвикателство! Предизвиквам Посейдон! – изкрещя в посока на океана. Не се случи нищо. – По дяволите! – изруга Хелън, обръщайки се с лице към групата. – На някого да му се намира тиква?

Касандра отиде до един от лагерните огньове и смъкна един съд от пламъка. Бързо изля течността и се върна при Хелън, оставяйки съда на пясъка пред нея. Хелън погледна скептично съдинката.

– Котел – Касандра сви рамене, сякаш нямаше нужда от обяснения. Котлето изчезна и избухна обръч от оранжев огън, когато Хеката прие дара.

Посейдон се зададе по брега, обграден от всички страни от събратята си Олимпийци. Спря точно извън огнения обръч, но не влизаше в него. Хермес беше до него и му говореше настойчиво.

– Какво е направила? – попита изумено Посейдон; от изненада проговори достатъчно високо, че да го чуе Хелън. Хвърли поглед назад към Атина и тя кимна веднъж, за да потвърди онова, което Хадес й бе казал.

– Победи Зевс – обяви Атина. Хелън можеше да се закълне, че видя лека усмивка да извива нагоре ъгълчетата на прекрасната уста на Афродита, преди тя да се овладее отново.

– Посейдон. Призовавам те да се появиш. Влез в кръга – изрече заповеднически Хелън, упорито опитвайки се да пренебрегне факта, че той изглеждаше точно като Лукас.

– И защо бих направил това? – отговори Посейдон с презрителна усмивка. – За да ме пратиш право в Тартар ли? Аз не съм Създател на светове, не умея да контролирам порталите, както можеш ти.

– Точно така. Аз мога да контролирам порталите, а никой от вас не може. По-добре да помните това – изкрещя в отговор Хелън. Гневът й се усили, докато бузите й се сгорещиха, а от връхчетата на пръстите й западаха искри, сякаш ръцете й разпръскваха звезди по пясъка. – И ако един от вас дори издиша към простосмъртен по погрешния начин, кълна се, че ще ви открия и ще ви изпратя в Тартар. Сега излез на ринга, Посейдон. Или се откажи от тази битка, прибери си всичките миризливи чудовища и се разкарай от семейството ми, по дяволите.