Богиня [bg]

Чу се гръмотевичен тътен. Оранжев огън изригна във въздуха, когато Хеката набеляза полесражението в небето. Лукас се опита да литне при Хелън.

– Тя може да се справи с това, Люк – каза Хектор настойчиво. – Имам нужда от теб тук.

Мирмидонците се възползваха точно от този момент, за да се прегрупират в прецизната си фаланга, с щитове пред гърдите, с копия, стърчащи като иглите на бодливо свинче. Отново в пълен състав, те се устремиха напред като древна бойна машина.

– Подредете се! – изкомандва Хектор, вдигайки високо окървавения си меч.

Лукас, Орион и Джейсън скочиха, сякаш някакъв чип в главите им ги караше автоматично да се отзовават на военачалника си. Разгърнаха се по фронтовата линия, всеки – заставайки начело на един боен отряд, а пехотинците се подредиха в редици зад тях.

Мирмидонците нападнаха.

Хелън и Зевс се появиха насред полето с дивите цветя. Зевс се оглеждаше наоколо, обхващайки с поглед пурпурните планини и наполовина съвременния, наполовина древен метрополис, който служеше като противовес в далечината срещу високопланинската верига. Взираше се във всяко цвете, всяка буболечка, всеки порив на вятъра, преценявайки всичко.

– Добра работа – каза той одобрително. – Живо във всяка подробност. Хадес те е научил на много неща за живота, като те е карал да се влачиш през онзи негов гол и безплоден пейзаж, нали?

– Да. Колкото и трудно да беше, го обичам заради това, на което ме обучи. Заради това мога да виждам по-ясно.

Зевс вдиша въздуха, оставяйки главата си да се отпусне с наслада настрани, оценявайки всеки нюанс от света на Хелън, както някой любител на изтънчената храна и напитки би се насладил на хубаво вино.

– Научила си си урока. Ти си истински надарено, сладко момиче. Жалко, че не можеш да направиш повече е Всесвят. Още е недовършен.

– Не, не е. Той изпълни предназначението си – каза Хелън тихо. – И ти го давам без колебание. Ти си единственият владетел на Всесвят.

Зевс изпробва изказването на Хелън, като направи едно бяло цвете червено, а после – пак бяло, с една мисъл.

– Благодаря ти – той й се усмихна. Подаде й галантно ръка: – Ще потегляме ли към Тартар?

Тя погледна протегнатата му ръка и поклати бавно глава:

– Всъщност сделката не беше такава, както си спомняш – каза тя. – Съгласих се да ти дам Всесвят в замяна на безопасността на семейството ми. Никога не съм се съгласявала да ходя в Тартар.

Зевс въздъхна, сякаш съжаляваше за решението й:

– Наистина исках да избегна битка. Знаеш, че ще трябва да те погубя, ако направиш това – каза той неохотно.

– Как? – попита Хелън, отстъпвайки назад. – Дадох ти Всесвят – моят дар за теб, – но не ти дадох границите му. Тях запазвам за себе си.

Зевс се огледа паникьосано наоколо. Хелън разбра, че се опитва да отвори портал и да си тръгне. Можеше да го почувства, но той не можеше да го направи. И докато Хелън съществуваше и владееше границите, той никога нямаше да може да си тръгне.