Четвъртата маймуна [bg]

Майка ми допълзя до страничния прозорец, който гледаше към двора, вдигна глава и надникна над перваза. Появи се някакво лице и тя отскочи назад, и изпищя. От другата страна на стъклото стоеше мъжът с дългата руса коса и очилата с дебели лупи. Тънките му червени устни бяха разтеглени в усмивка. Той безмълвно оформи с устни думата "здрасти" и притисна длан до стъклото. Наоколо се насъбра влага и когато мъжът дръпна ръката си, остана идеален отпечатък на дланта му. След това той вдигна дулото на пушка и почука с него по стъклото. Ухили се още по-широко и се скри от погледа ни. Майка ми и аз се спогледахме и после отправихме очи към татко, търсейки указания.

На вратата пак се похлопа.

— Там ли сте още?

Баща ми вдигна пръст към устните си да ни направи знак да мълчим.

— Цялата тази работа с колата им ми се струва озадачаваща — продължи господин Непознат — Предполагам, че оставянето й на гарата е абсолютно логично, защото изглежда така, сякаш те са заминали някъде, но защо куфарите им са в колата? Кой заминава някъде и забравя да вземе багажа си? Когато намерихме колата и видях багажа, стана ми ясно, че някой е инсценирал нещата. Отначало си помислих, че семейство Картър се опитват да създадат това малко главоболие, да ни отклонят от следата и да ни объркат. Когато обаче поразсъждавах по-задълбочено, отхвърлих идеята. Саймън не е толкова умен. Вярно, той е факир с цифрите, но като повечето образовани хора няма здрав разум, не е тарикат. Ако е щял да избяга, щеше да го направи. Това означава, че ако наистина той беше изоставил колата на гарата, щеше да вземе и багажа. След. Като разкрих тази малка загадка, не ми отне много време да се досетя, че вие сте замесени. Къщите ви са единствените в края на тази затънтена улица. Къде другаде биха отишли семейство Картър? Хлапето ви едва не напълни гащите, когато го заговорих онзи ден. Умно е, признавам, но трябва да поработи в областта на лъжите. Още няколко години и ще се научи.