Четвъртата маймуна [bg]

Докато минавах покрай колата на Картър, забелязах, че тя не е в съвсем същото състояние като поршето на татко. Да, бяха я обездвижили напълно, но разрухата не беше толкова лична. Не бяха разрязали седалките, нито бяха разбили фаровете или стъклата. Бяха ограничили опустошенията до неща, които биха попречили на превозното средство да се движи, и бяха спрели дотам. С поршето на баща ми те бяха нападнали не само колата, но и него. Бяха изпратили послание.

Пътническата чанта, която не бях приготвил толкова старателно, беше отворена и съдържанието беше разпиляно на предната веранда на семейство Картър — лекарства, четки за зъби, дезодоранти. Някой беше стъпкал тубичката с пастата за зъби, която беше изпръскала дъсчения под. Мравките бяха развълнувани и вече бяха започнали тежкия и труден процес да я отнасят към някаква невидима колония някъде между дъските на верандата. Исках да ги настъпя и да ги размажа с крак, но размислих.

— Не стъпвай върху пастата за зъби. Не искаме да оставяме следи от обувките си — измърморих.

Баща ми изсумтя зад мен. Бях убеден, че оценява предпазливостта ми, но не можех да го обвиня, че не ме похвали.

Вътрешната врата и мрежата против насекоми бяха отворени. Видях кухнята.

Обърнах се към улицата, за да се уверя, че зеленият плимут не е дошъл отново, и влязох вътре.

Локвата бърбън беше пресъхнала и гъмжеше от тела на пияни, мъртви мравки. Дирята изтъняваше до тънка линия и чезнеше под умивалника в кухнята. Някой беше измел счупените стъкла на купчинка в отсрещния ъгъл.

На масата в кухнята бяха наредени шест снимки. Не ги бях виждал, но въпреки това изглеждаха познати.

Снимки на майка ми и госпожа Картър голи в леглото.