Четвъртата маймуна [bg]

— Мамка му! — извика Наш.

Клеър стисна здраво волана, качи се на бордюра и се размина с боклукчийски камион на по-малко от метър. Докато завърташе волана наляво, колата скочи на платното, отбягвайки сергия за хотдог на толкова малко разстояние, че Наш можеше да протегне ръка през стъклото и да си грабне закуска.

— Мисля, че докато той все още дърпа конците ни, Емъри е жива някъде.

— Нима ще се престориш, че току-що едва не се случи нещо?

Клеър кимна.

— Да.

Наш завъртя очи.

— Изключи сирената и лампата. Вече сме близо. Жилищният блок на Бишъп трябва да е точно отпред.

— Ето го Еспиноза. — Клеър посочи към тъмносиния микробус с надпис "Водопроводни услуги Томлисън" на две преки пред тях. Паркира успоредно три коли зад него и се обади на сержанта на високоговорител.

— Двуетажната сграда с червената тойота камри отпред — каза той.

Клеър и Наш погледнаха едновременно.

— Виждам я.

— Хората ми са на позиция. Апартаментът на Бишъп е на първия етаж, вторият вдясно към улицата. Наблюдаваме го от двайсетина минути. Щорите са спуснати. Не получаваме топлинни сигнали отвътре, но е трудно да се засекат през тухлените стени. Ще разбием вратата, ще претърсим жилището и после ще ви дадем знак да ни последвате. Ясно ли е?

— Прието — отвърна Клеър. — Готови сме по ваш знак.

Еспиноза започна да крещи заповеди. От микробуса изскочиха трима командоси и побягнаха към жилищния блок. Сержантът и още един мъж се насочиха към предната врата, а трети заобиколи сградата и се отправи към задния вход. Първият командос стигна до вратата, извика: "Полиция!" и после я разби с малък таран, докато Еспиноза го прикриваше. Двамата хлътнаха вътре и се скриха в сенките.