Четвъртата маймуна [bg]

Допълзях до прозореца, който гледаше към предния двор, и видях, че мъжът с дългата руса коса и очилата стои в края на верандата. В краката му се образуваше локва кръв. Той откъсна ивица плат от края на тениската си и я уви около ранената си ръка. Платът веднага почервеня.

Господин Непознат ме забеляза и ми намигна.

— В цялото това вълнение съвсем загубих представа за времето — каза той. — Предполагам, че ви останаха трийсетина секунди. Нали така?

Наведох се и бързо се отдалечих от прозореца.

— Те са само двама, татко. Ако някои от нас излязат отзад, а останалите — отпред, те няма да могат да спрат всички.

— И къде ще отидем? Те разбиха и двете коли.

— Ще вземем неговата.

Баща ми поклати глава.

— Това трябва да свърши тук и сега, иначе вечно ще бягаме и ще се крием.

— Те имат пушки и пистолети.

— Ние сме по-умни от тях. Трябва да измислим изход, да разгадаем ребуса.

Майка ми беше странно мълчалива и спокойна.

— Ще убием Лиза и ще им хвърлим трупа й.

Госпожа Картър започна да се съпротивлява, но мама вдигна ножа към очите й. Тя млъкна и се втренчи в сребристото острие.

— Съпругът ми прехвърли близо четиринайсет милиона долара в офшорни сметки. Знам номерата и паролите. Половината от тези пари са ваши, ако ме измъкнете жива от тук.

Татко се приближи до нея.

— Ами документите? Те искат тях.

Госпожа Картър въздъхна дълбоко.

— Депозитни кутии в "Мидълтън" в центъра на града. Достатъчно информация, за да получите лесно достъп до още сто милиона.

— Къде са ключовете?

Госпожа Картър не отговори.

Баща ми я сграбчи за косата, издърпа я от ръцете на майка ми, повлече я към тенджерата с врящото олио и наведе главата й към нея. Госпожа Картър се бореше. Извиваше гръб и се опитваше да го ритне, но татко беше силен. Той задържа лицето й на няколко сантиметра от кипящата течност.

— Ще те попитам още веднъж и после ще те потопя. Къде са ключовете?

Госпожа Картър се извъртя назад и поклати глава, но баща ми я държеше здраво, невъзмутим към ритането й. Ръцете й бяха оковани пред тялото и не можеха да й послужат много.

— Не… — успя да каже тя.

Татко повдигна рамене и бутна главата й по-близо до тенджерата.

Олиото цвърчеше и пукаше и ситни капчици изпръскаха кожата й, оставяйки мънички червени изгаряния.

Госпожа Картър изпищя и се дръпна назад с всичка сила. Косата й се осея с капки олио.

— Под котката! Боже, престани! Под котката са!