Кралят на петрола
- Автор: Май Карл
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Кралят на петрола». Краткое содержание книги:
Бързия кон му отговори:
— Измъчвайте ни! Ще умрем като воини, без да ни трепне окото и без да чуете от устата ни стон. Воините на навахите са научени да презират и най-силните болки. Какво ще правите с тези бледолики?
Щом Краля на петрола чу този въпрос, побърза да отговори:
— Благородният и прославен вожд Мокаши ще ни освободи.
Но същият благороден и прославен вожд му кресна:
— Куче! Кого попитаха, теб или мен? Как се осмеляваш да говориш, преди аз да съм си отворил устата?
— Защото знам, че ще постъпиш така, както казах.
— Скоро ще разбереш как смятам да постъпя. Веднъж ви пуснах да си вървите, за да ви покажа, че ви презирам, но това няма да се повтори. Нали бяхте петима? Къде са другите двама бледолики?
— Мъртви са — отвърна Гринли доста по-малодушно от преди.
— Мъртви ли? Кой ги уби?
— Ние.
— Защо?
— Защото разбрахме какво кроят. Искаха коварно да ни убият.
Мокаши учудено вдигна вежди и възкликна:
— Уф! Коварно да ви убият? Тези хора! Кой ви излъга?
— Това не е лъжа, а истина. Подслушах разговора им, когато си мислеха, че не можем да ги чуем.
— Куче, това е лъжа! Аз внимателно се вгледах в очите и лицата на тези двама мъже. Те бяха добри и честни хора, а вие сте убийци и крадци, които трябва да бъдат унищожавани като диви и отровни животни. Къде са труповете им? Не ги видях.
— Във водата.
— И там не забелязах следи от кръв. Значи не сте ги убили, преди да ги хвърлите във водата, нали?
— Не.
— Тогава сте ги удавили, така ли?
— Да.
Краля на петрола трябваше да положи големи усилия, за да изговори това «да». Резултатът не закъсня — вождът го ритна, заплю го в лицето и извика:
— Отвратително чудовище! Ти не си човек, а мръсна гадина и ще умреш от такава смърт, каквато ти подобава. Не само да вземе да убие спътниците си, които с нищо не са го обидили, ами дори и да ги удави! Ти си ги нападнал в гръб също тъй коварно, както уби и Касти-тине!
Щом Бързия кон чу тези думи, той поизправи тялото си, доколкото му позволяваха ремъците, и попита:
— Какво каза току-що. Мокаши? Кой е убил Касти-тине?
— Този бледолик, който се осмелява да мисли, че ще го освободя.
— Уф! Но мизерникът каза, че двамата удавени били убийците.
— Лъжа! Самият той се похвали пред мен, че е убил двамата съгледвачи на навахите. Този страхлив подлец,сега трепери от страх и прехвърля вината върху двамата почтени мъже, които е убил. Но двамата застреляни разузнавачи и двамата удавени бледолики ще бъдат отмъстени по ужасен начин, въпреки че никой от тях не е от моето племе. Воини на нихорасите и навахите, погледнете лежащите пред вас трима бели мъже, те ще трябва да понесат страшни мъки, без да могат да умрат, и накрая ще бъдат удавени, както и те са удавили жертвите си. Хау — аз казах!
Той отново заплю Краля на петрола в лицето, тегли по един здрав ритник на Бътлър и Полър и после им обърна гръб.
Изпратиха един воин да доведе конете. Когато пристигнаха животните, индианците извадиха сушено месо от прикрепените към седлата торби и се нахраниха. Пленените навахи също получиха по нещичко, но на белите не дадоха и залък.
— Дяволска история! — прошепна Бътлър на брат си. — Това измислено удавяне може да ни струва главите. Може би беше по-добре да кажем истината.
— Не — отговори Краля на петрола. — Червенокожите негодници щяха да освободят банкера и немеца, без това да подобри с нещо положението ни. Преди всичко щяхме да загубим чека.
— Пфу! Каква ли полза от него, ако ни опекат на кола на мъченията!
— Все още не се е стигнало дотам.
— Но ще се стигне. Не чу ли какво каза вождът?
— Казват се много неща, но не всички се изпълняват.
— Значи не си изгубил надежда?
— Естествено! Не за пръв път загазвам така. Но винаги съм се отървавал сравнително леко. Дори ако съм вързан на кола на мъченията, пак няма да изгубя надежда чак до последния си дъх. Както ти е известно, не един и двама са увисвали вързани на кола и все пак са се спасявали.
— Но са имали приятели, които са ги освобождавали. А ние какви приятели имаме?