Кралят на петрола

— Ах, петролен басейн? Нима е възможно?

— И то как. Все още не съм я изследвал.

— Тогава бързо ми кажи къде е тя! Трябва да я видя. По-късно ще наредя да я проучат.

— Ела, ще ти я покажа.

Те повървяха малко по брега до онова място, където скалите се приближаваха до водата. В подножието им бе струпана висока купчина от по-дребни камъни. Бътлър и Полър започнаха да я разравят откъм върха. Скоро се показа дупка, която водеше навътре в скалата.

— Ето я пещерата, ето я! — възкликна банкерът. — Да разширим входа й, бързо! Мистър Баумгартен, помогни ми!

Двамата се наведоха, за да помогнат при работата. Тогава Бътлър се изправи и въпросително погледна Гринли. Краля на петрола му кимна. Те грабнаха пушките си и всеки нанесе по един удар с приклада — банкерът и Баумгартен рухнаха по очи на земята. Вързаха им краката и ръцете и след като достатъчно разшириха входа на пещерата, внесоха вътре двамата пленници и ги оставиха в задния й край. Ако не бяха в безсъзнание, те щяха да видят многобройните бурета, които се намираха в нея.

После отново натрупаха натрошения камънак така, че отворът се закри. Едва ли е необходимо да споменаваме, че с изключение на дрехите, тримата убийци взеха цялото имущество на жертвите си. След това те се върнаха при своите коне.

— Най-сетне! — обади се Краля на петрола. — Никой друг удар не ми е струвал толкова много усилия и тревоги като този. И въпреки всичко все още не сме успели напълно. Сега трябва да занесем чека до Сан Франциско. Надявам се щастливо да се доберем до града! Естествено незабавно ще тръгнем на път, нали?

— Да — отвърна Полър. — Но първо трябва да делим.

— Какво?

— Всички неща, които взехме от двамата.

— Нима е нужно веднага да стане?

— Не чак толкова, но все е по-добре всеки да знае какво му принадлежи.

На Гринли много му се прииска веднага да го простре на земята, но си каза, че всичко, каквото Полър получеше сега, по-късно пак щеше да му бъде отнето. Ето защо със сговорчива готовност в гласа той отсече:

— Е, добре, разбира се, няма да делим конете, а за останалите предмети няма да се караме. Ние сме приятели и братя и не ще влизаме в разпри заради някакви дреболии.

Те насядаха на земята и разпростряха пред себе си ограбените оръжия, часовници, пръстени, кесии и други предмети, за да определят стойността им и да ги разделят според нея.

Докато се занимаваха с тази работа, през клисурата, водеща към езерото, се промъкваха осем индианци. Бяха навахи, предвождани от съгледвача, който неотдавна се беше появил при езерото. Щом излязоха от клисурата, те спряха и скрити зад храстите, се огледаха и ослушаха. Видяха седналите трима бели.

— Уф! — прошепна най-възрастният от тях, обръщайки се към съгледвача. — Наистина е така, както ни съобщи моят брат — езерото е покрито с петрол. Откъде ли се е взел?

— Сигурно бледоликите знаят — отвърна другият.

— Нали моят брат беше преброил петима бели? А аз виждам само трима.

— Преди бяха петима. Двама липсват. Тези тримата видях заедно с Мокаши, вожда на нихорасите.