Кралят на петрола

Мълчи! Нима Касти-тине и неговият другар не са убити?

— За съжаление е така, но не сме ги убили ние.

— Вие също бяхте там. Трябваше да попречите на това злодейство.

— Невъзможно беше. Онези двама негодници стреляха тъй бързо, че нямахме време дори да извикаме.

— Това няма да ви спаси. Придружавали сте убийците, тъй че и вие ще умрете. Ще ви отведем при нашия вожд. Там старейшините ще направят съвещание, за да решат по какъв начин да умрете.

— Ние наказахме двамата убийци и вие би трябвало да сте ни благодарни.

— Благодарни ли? — подигравателно се изсмя индианецът. — Да не би да мислиш, че си ни направил някаква услуга? Ние предпочитаме да бяха все още живи. В такъв случай можехме да вземем скалповете им и да гледаме как умират на кола на мъченията. Но вие ни отнехте цялото удоволствие. Нима с това искаш да се хвалиш? Участта ви е решена — очаква ви смърт. Аз казах!

Той им обърна гръб, с което искаше да покаже, че повече няма да си отвори устата. След това им изпразниха джобовете. Индианците си присвоиха всичко, каквото намериха. Само когато предводителят им видя чека, той предпазливо го хвана с върховете на пръстите си и внимателно го тикна обратно в джоба на Гринли, като каза:

— Това е магьосничество, говоряща хартия, която никой червенокож воин не иска да държи в ръка, защото по-късно тя ще издаде всички негови мисли, думи и дела.

Естествено това зарадва Краля на петрола. Той се надяваше да избяга, а в такъв случай беше по-добре, ако чекът се намира в джоба му.

Денят вече преваляше и край езерото започна да се смрачава. При обикновени обстоятелства индианците щяха да останат да пренощуват тук, обаче миризмата на петрола ги прогони. Те вързаха пленниците върху конете им и после потеглиха обратно през клисурата, като навлязоха малко в гората до едно място, където имаше вода. Там слязоха от седлата, вързаха пленниците за три дървета и се заеха с приготовленията за бивакуване. Изглежда, тук се чувстваха в пълна безопасност, но ако знаеха какво ставаше недалеч зад тях, непременно щяха да продължат да яздят, за да се отдалечат колкото е възможно повече.

След като белите се отдалечиха, вождът на нихорасите Мокаши прояви предпазливостта да разгледа още веднъж следите, оставени от съгледвача на навахите, и то по-подробно от първия път. Още отпреди му беше станало ясно, че освен двамата убити е имало и трети човек. Мокаши искаше да узнае накъде се е отправил той.

След по-продължително търсене откри дирята му. По заобиколен път тя го изведе при следите от бледоликите, а после продължи подир тях.

— Този навах иска да отмъсти на убийците. Тръгнал е по петите им. От това може да се заключи, че в същата посока се намира отряд от червенокожи воини, към който се числи и той. Ще яздим след него и ще пленим тези навахи.

При тези думи вождът смуши коня си най-напред в противоположна посока и язди така, докато достигна малка поляна, скрита дълбоко в гората, където лагеруваха около трийсетина воини на нихорасите. Бяха съгледвачите, изпреварили основния многочислен отряд от индиански воини. Заедно с тези хора Мокаши се върна при следите на наваха и белите и продължи по тях. При това той прояви достатъчно голяма предпазливост да изпрати един от съгледвачите си далеч напред.