Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
Пет — четири — три… Стив провери действието на лоста за управление на предното колело… две — едно — нула…
Ускорителните ракети запалиха със свистящ рев. Джоди и Келсо отскочиха настрана и загледаха напрегнато как талигата полетя през полето; задният й край бе обвит в огън и пушек.
— Давай! Давай! Давай! Давай! — крещяха те и размахваха юмруци във въздуха при всяка удивителна.
Талигата се ускоряваше. От приблизителните измервания, които бяха направили по време на наземните изпитания с помощта на поставени през определено разстояние пръти, Стив знаеше, че достига максимална скорост за осем секунди.
… пет — четири — три — две — едно — СТАРТ!
Стив натисна спусъка на централната ракета и когато чу, че се запали, се пресегна навън и освободи самолета от талигата, издърпа назад лоста и се насочи към облаците.
Беше фантастично! Никога не бе излитал толкова стръмно. Погледна и видя земята бързо да пада надолу. Обърнатите нагоре лица на зрителите се превърнаха в безформени бледи точки — като малки цветчета, разхвърляни на поляна.
За по-малко от петнадесет секунди се издигна на почти две хиляди фута. Когато ракетата догоря, съскащият звук престана и вибрацията, която застрашаваше да му счупи зъбите, се замени със зловеща тишина. Стив направи завой надясно, после излезе от завоя, запали втората ракета и след тласъка задържа носа надолу. И без инструменти можеше да прецени скоростта по свистенето на въздуха покрай копринените крила и вибрацията на самолета. Сега! Той се издигна нагоре в лупинг, премина през върха и се спусна надолу за втори — наистина акробатична маневра.
Ракетата изгоря точно когато беше на върха на втория лупинг, но той имаше достатъчна скорост да влезе в свредел. Трябваше да признае, че Кадилак е свършил добра работа — с малка помощ, разбира се. Като планер възможностите на самолета не бяха повече от средни, но с тяга се управляваше добре.
„Да, чудна машинка…“
Лупингите му прибавиха още хиляда фута височина, което позволи на Стив да види Ба-сатана на края на Източно море. Беше ли това краят на света… или нещо лежеше отвъд него? Той използва следващите две ракети в различни въздушни акробатични маневри и докато се спускаше към земята, сериозно се замисли дали да не мине над трибуната и да подплаши динките. Реши, че това може да не отговаря на тяхното чувство за хумор и затова е по-добре да мине с висока скорост ниско над полето, да разпръсне събраните ренегати и да прелети само на педя над каменната стена.
През последните секунди на горене на петата, последна ракета отново се издигна и направи три победни превъртания, преди да се върне към полето за безупречно приземяване.
Общото време на изгаряне на ракетите беше седемдесет и пет секунди, но чрез планиране на времето между запалването на отделните ракети той можа да остане във въздуха около двадесет минути. Съзнателно го беше съкратил, за да поддържа интерес у майсторите на желязо, но би могъл да остане във въздуха много по-дълго и да отлети много по-далеч. Изкачването на запад с помощта на четири ракети щеше да го издигне на осем хиляди фута — и една ракета щеше да му остане в резерв. От тази височина можеше с един пътник на борда да планира чак до Хъдсън. Да. Нещата се нареждаха просто чудесно…
Впечатляващият полет на летящия кон повдигна настроението на майсторите на желязо. Горящ от желание да покаже, че уменията му да лети са равни на тези на Стив, Кадилак изпълни следващите два полета с Джоди, след това с Келсо, седнали на мястото на пътника. За неспециалиста зрител неговото изпълнение беше толкова добро, колкото и това на Стив. Джоди и Келсо, които можеха да направят разлика, бяха впечатлени, но не и слисани. В летенето на Кадилак липсваше нещо неуловимо, нещо, което отличаваше рутинирания, компетентен летец, който се старае да даде всичко от себе си, от блестящия ас по рождение, който просто не може да го направи по друг начин.
След обеда на открито майсторите на желязо качиха с Кадилак един самурай от групата от Мин-Орота. Той се издигна стръмно нагоре с две ракети, след това връхлетя над двореца на Мин-Орота. При изкачването самураят стискаше отчаяно перваза на кабината, но след няколко минути ужасът му намаля. И когато видя работещите на полето да вдигат глави нагоре и войниците и слугите да изскачат от двореца, за да ги видят как прелитат над тях, той се изкикоти весело и им махна с две ръце. Кадилак запали третата ракета да се издигне по-високо и изразходва останалите две за въздушна акробатика над полето.