Майсторите на желязото
- Автор: Тили Патрик
- Серия: Войните на Амтрак #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Майсторите на желязото». Краткое содержание книги:
— Разбира се.
— И ако греша и Мин-Орота реши да не поставя свои хора в Херън Пул, ще забравим цялото споразумение. Щом искаш да върнеш Клиъруотър… чудесно. Аз обаче оставам. Разбрахме ли се?
— Абсолютно.
— Добре. Но… — Кадилак го посочи с пръст, докато търсеше думи. Мозъкът му бързо се замъгляваше. — Но ако аз, хм… ако открия, че се опитваш да ме измамиш…
— Кристофър Кълъмбъс! — изсъска Стив. — За какъв ме имаш? Ти ми спаси живота! Колко пъти да ти го казвам? Станалото с Клиъруотър беше моя грешка…
— Не ме интересува това!
— Мен обаче ме интересува! И се опитвам да го поправя! Може да има случаи, когато имаш основание да се съмняваш в мен, но аз съм ти приятел! Обещах на Мистър Сноу, че ще дойда да те намеря, но ако искаш да останеш, е… за него ще е трудно, но за мен не. Ние с Клиъруотър просто тихо ще изчезнем. Ти дори няма да разбереш, че сме си отишли. — Стив протегна дясната си ръка над масата в знак на искреност. — Имаш думата ми. Разбрахме ли се?
Кадилак погледна предложената му десница.
— Може би. Вярвам ти.
Стив взе бутилката и пак я сложи пред мюта.
— Заповядай…
Оценката на Кадилак за ситуацията се оказа правилна. Той получи разрешение да вземе Стив на модифицирания планер и след няколко инсценирани несигурни захода и застрашителни кацания той продължи самостоятелно двадесетте часа упражнения.
На земята Стив все още беше длъжен да изпълнява ролята си на покорен прислужник. Новопридобита му способност да лети предизвика няколко враждебни коментара за „нахалните мюти“, но Кадилак успокои духовете на трекерите, като подчерта колко рисковани са първите изпитателни полети. Русокосата тревна маймуна беше жертва, която — ако нещата не тръгнеха добре — можеше да свърши като изгорено на клада жертвоприношение!
Модифицираният планер се захранваше от пет тънки ракети, прикрепени към долната страна на метална касета, монтирана под фюзелажа. Имаше и два предварителни ускорителя, които се палеха с дълъг фитил; онези под фюзелажа се запалваха последователно от оригинална стартова система, която взривяваше сноп от същите хартиени гилзи, използвани за патроните на пушките, доставени от Яма-Шита на М’Колите. Самолетът излиташе от преустроена триколесна талига и имаше нисък профил, даващ допълнителна стабилност по време на ускоряване при излитане, и четири бързо освобождаващи се скоби, които го държаха закачен към талигата, докато пилотът не ги освободи.
Тъй като майсторите на желязо нямаха прецизни измервателни прибори и техника за компютърно моделиране, като Федерацията, летящият кон на Кадилак беше проектиран на базата на най-прости изчисления.
Същото беше и с ракетите. Като използва математическите формули, получени от АМЕКСИКО, Стив можа приблизително да прецени отношението тегло/тяга по време на горенето на ракетите. Но цифрите не показваха много, тъй като работодателите не измерваха дължината във футове и инчове, нито пресмятаха теглото във фунтове и унции.
При дегизировката си като момче за всичко по време на монтажния процес Стив беше като сянка на Кадилак, за да е сигурен, че всичко се прави точно в съответствие с указанията. По негово предложение Кадилак нареди на Джоди и Келсо да работят с него през нощта преди излитането, за да направят последните регулировки. Оставаше една голяма въпросителна. Изпитанията с натоварените на земята талиги бяха показали, че ракетите са достатъчно мощни да издигнат самолета във въздуха, но колко бързо щеше да се движи този ковчег с копринени крила? Само след няколко часа Стив трябваше да получи отговор. Полетът, който трябваше да се извърши пред същата делегация от високопоставени майстори на желязо, беше заплануван за сутринта и се говореше, че генералният консул на Ро-дирен и Маса-чуса може би ще удостои събитието с присъствието си. Джапите, които управляваха Херън Пул, докараха допълнителни чистачи и градинари и закачиха знамена и флагове, но не работеха чак до полуда. От тях се искаше да засвидетелствуват на постоянния представител на шогуна подобаваща почит, но те не бяха държавни служители като началника на пощенската станция и неговите разтреперани служители. Генералният консул упражняваше абсолютната си власт само в границите на своето владение. Херън Пул бе част от владението на Мин-Орота и всеки, който работеше тук, се подчиняваше на неговата власт — и бе под негова защита.
На Стив — тъй като това беше неговият голям ден — му беше разрешено да пропусне определената му работа на двора. Към пет сутринта той изпита желание да стане и да удуши петела, но успя отново да заспи и не се събуди, докато един от слугите не зачука на вратата му три часа по-късно.